Пряка линия: Гост Петър Петров

1.Добър вечер на поредния гост в рубриката пряка линия. Ще Ви помоля да се представите с няколко думи.
Казвам се Петър Петров, на 27 г. от София. Мениджър продажби съм в частна строителна фирма. Освен страстта ми към футбола и в частност Милан, другият значим за мен спорт е баскетбола, който съм тренирал професионално в продължение на почти 4 г. в БК Академик София, като най-големия успех на онзи отбор от млади момчета, беше влизането в А група, а бяхме тръгнали от юношеските групи.
2.Откога сте фен на Милан и защо избрахте росонерите за любим тим?
Малко с носталгия се връщам към времето, в което в България беше много трудно да се гледа футбол от Европа. Тогава повечето информация идваше със закъснение от вестници и месечни списания, които вече не съществуват. Точно по този начин видях незабравимия Рууд Гулит да позира със Златната топка за най-добър играч на Европа и то с екипа на Милан през 1987 на един плакат, който след това почти 10 г. вися на стената в стаята ми. Вече като играчи на Милан магическото за времето си трио – Ван Бастен, Гулит и Рийкард станаха и Европейски шампиони по футбол и бяха действащия шампион на Италия. На следващата пролет бяха шампионът на Европа с Милан, което окончателно затвърди симпатиите към клуба. Излиза, че съм станал привърженик на Милан именно заради холандците и това е точно така, но оттогава съм с Милан, без значение кои футболисти са в отбора. Веселото от всичко случило се в онези години е, че играейки футбол в кварталното училище, всеки от нас си беше избрал името на един от тримата холандци, а бащата на едно от децата беше художник и му направи червено черна фланелка с надпис отпред “mediolanum”, на която страшно завиждах.
3.Любимият Ви играч в миналото и сега?
Безпорно за миналото бях с идола си Гулит, когото имах щастието да гледам и в телевизионни предавания с фланелката на Милан, макар и не толкова често, но изживяването беше голямо. Всички казваха тогава, че Марко Ван Бастен е най-добрият, може би, защото вкарваше най-много и често, но дали заради плакатите или заради самото му излъчване Гулит си беше моя идол. Към днешна дата Кака’ е играчът, който ме спечели не само с брилянтна игра и техника, но и чисто като човек. Дано завърши кариерата си в Милан, защото за Рууд Гулит ми беше доста тъжно и мъчно, когато напусна като действащ футболист.
4.Очакванията Ви за представянето на Милан през новия сезон? Целите са формулирани – Купа на УЕФА и Скудето. Има ли сили отборът да се бори и пречка ли е средната възраст на играчите?
Ще започна отзад напред. След селекцията на отбора, напусналите и преотстъпените играчи средната възраст на очаквания титулярен състав по-скоро падна. Взехме играчи, около и под 30 г. а напуснаха Кафу (37)и Сержиньо (36), Шимич (33)...Взехме Дзамброта (31) и Сендерос (24), Роналдиньо (28), Шева (31), Фламини (24). Такава е била политиката на отбора доста години при ерата Берлускони – да се вземат доказани имена, което създава елемент на конкуренция и възможност за качествени ротации на титулярите по всяко време. Така че Милан няма да страда от висока средна възраст, а ще спечели от опита, който имат новите и настоящи играчи. Работа на треньора е да прецени в момента кондицията на всеки и да извлече максимума. По отношение на сезона се надявам най-накрая да покажем постоянни игри в шампионатни срещи и да сме на минимална разлика от водача, ако водача не се казва Милан. За купата на УЕФА не се притеснявам, защото силата на отбора е в турнирните битки и мачове на разменено гостуване, очаквам поне полуфинал, където вече нищо не се знае.
5.Какво бихте променили в Милан на момента ако имахте възможността да го направите?
Определено схемата на игра. Това е нещо, което открито дразни привържениците и президента Берлускони, които искат атрактивна и резултатна игра. Онази мъка от есенния полусезон в домакинствата вече е минало, но за да не се повтаря, Анчелоти трябва да си промени манталитета си за да печели. Неговата тактика е отдавна прочетена книга за повечето гостуващи отбори и един нападател не вършеше работа. Представям си схема, в която или сме с двама нападатели, или с активна игра по крилата и в никакъв случай трима дефанзивни полузащитници, както беше често явление дали по принуда или по желание на Анчелоти. Ако трябва да дам пример, при сегашната ситуация и играчи 4-2-3-1 с Гатузо и Пирло отзад в халфовата линия, като че ли е най-подходяща, но ще видим първите кръгове какво ще реши Карло.
6. Кой е мачът, оставил най-голям отпечатък във вашето съзнание през годините?
Насочвам се към ШЛ, където отборът е с най-големи успехи в последните 20 г. в света въобще. Понеже гледам Милан по-отдавна ще пропусна „отмъщението” срещу Ливърпул или победните дузпи срещу Ювентус. По-скоро онова 4-0 срещу фаворита тогава Барселона през 94г. и великолепната тактика на Капело ми е доста ясна като спомен, имам мача и на компютъра. А ще си позволя и един негативен спомен и той е финала в ШЛ срещу Аякс, когато по-добрият тим на Милан загуби. Онова фиаско срещу Ливърпул преди 3 години си беше чиста случайност и не вярвам да е повтори някога.
7.Какво е мнението ви за вратарския пост на Милан? Там отборът разполага с Дида, Калац и Абиати, вратари от световна класа,но като че ли в близките години проблемите на Милан до голяма степен са в тази зона. Кой според вас трябва да е на този пост през новия сезон? И защо?
Имаме добри вратари, които обаче са с различни проблеми в игрови ситуации. Абиати се очертава най-стабилен за момента и му пожелавам успех на вратата. Но дали големият проблем не се казва защита и в частост поста централен защитник, дошъл още след напускането на Яп Стам и нерешен и до този момент, ще оставя на футболните специалисти. Вратарите правят грешки, но броят допуснати голове средно на мач е висок в сравнение с предни сезони, а вината, като че ли е комплексна а не в един играч.
8. А какво мислите за новите попълнения на отбора - суперзвездите Шевченко и Роналдиньо?
Оценка за тях може да се даде едва след няколко мача и то основно поради факта, че пропуснаха почти цялата подготовка, където основната цел е сработване с останалите. Иначе и двамата са прекрасни футболисти, носители на най-голямата индивидуална награда във футбола – Златната топка. С играта си през годините са си спечелили званието „суперзвезди”, дано продължат така и в Милан.
9. Мнението Ви за лятната подготовка. Попречи ли отсъствието на повечето, сочени за титуляри?
Да, за жалост. В контролните мачове играха много хора, което не е лошо, но повечето пъти в халфовата линия никой не си беше на мястото, а срещу Челси бяхме без нападател. Обиграването на основни фигури като Кака’, който се контузи, Роналдиньо, Пато и Шевченко, остава за времето на официални мачове, което ще наруши ритъма и май ще се кара на индивидуални умения и ентусиазъм за доказване, не толкова на тактика и дисциплина – нещо на което треньора държи много. Надявам се в тази последна седмица, в която са всички заедно, преди старта на сезона, да се свърши максимална работа и в Неделя срещу Болоня да видим „новия” Милан в пълния му блясък.
10. Куца ли нещо в сърцевината на отбора, а именно треньорският щаб? Трябва ли да бъде сменен Карло Анчелоти? И кой бих предпочели на негово място?
До този сезон поддържах Карло във всяко отношение, дал е много на клуба, може би е заедно по успехи, наред със Саки и Капело в ерата на Берлускони. Последния сезон е много критикуван, защото есента отборът почти не показваше игра като домакин, а и спечели само едно дерби в Италия. По горе се аргументирах с това, че е лесно разгадаем в тактическо отношение, дано от този момент вече не е така. За смяна не е редно да се говори още, трябва да се даде време и спокойствие на треньорския щаб да извлече максимума от добрата селекция. Ако не успее, може би е редно да предаде кормилото на друг, но кой е той не съм мислил.
11 .За финал какво ще пожелаете на хилядите посетители на българския фен-сайт на Милан?
Естествено да са живи и здрави и много успехи с любимия Милан. Всеки който иска е добре дошъл във форума на сайта, където привърженици от цяла България и извън нея влизат, коментират и научават повече за любимия отбор. Използвам възможността да благодаря на създателя на сайта Александър Сергеев, за това което е направил и продължава да прави и днес.