Пряка линия: Гост Жоро Добранов
- Добър ден на поредния гост в рубриката пряка линия. Ще Ви помоля да се представите с няколко думи.
- Здравейте росонери от всички кътчета на България! Казвам се Георги Добранов, на 25 години съм и съм от Пловдив. Понастоящем съм безработен висшист след като се дипломирах в УНСС София, специалност Международни икономически отношения. Както може би се досещате, икономиката не ми е чак толкова голяма страст, за разлика от футбола и всичко свързано с играта. Няма по-голямо удоволствие от това да играя футбол или да гледам мачове, особено ако са на Милан естествено. Другата ми голяма любов е музиката – свиря на китара и пиано от малък.
- Откога сте фен на Милан и защо избрахте росонерите за любим тим?
- Станах фен на Милан от много малък, даже си спомням точната дата – 24 Май 1989. По БНТ (тогава все още беше БТ1) предаваха пряко финала за Купата на европейските шампиони от Барселона – знаменития мач между Милан и Стяуа, който предполагам няма нужда да Ви припомням как завърши. Росонерите буквално пометоха румънците с изключително красива игра, а коментаторите не спряха да засипват футболистите и Саки с комплименти и хвалебствия. От този момент нататък започнах постоянно да се интересувам за всичко около отбора, макар че предполагам, че реално фен в истинския смисъл на думата съм станал по-късно. Но в онези години за всеки почитател на футбола беше лесно да харесва, и то много росонерите. Милан на Саки, а след това и на Капело, играеше изключителен футбол, диктуваше модата в играта и беше абсолютен доминант в Италия и Европа.
- Любимият Ви играч в миналото и сега?
- През Милан са минали голям брой изключителни футболисти, които оставят ярка след в съзнанието, но за мен има двама, които още дълго време ще останат ненадминати – Марко Ван Бастен и Паоло Малдини. Каквото и да се каже за тях, все ще е малко. Макар че единият е нападател, а другия – защитник, те притежаваха някои общи черти и качества, които ги караха не просто да изпъкват над другите, а да бъдат модел на подражание. Те просто впечатляваха с всяко едно движение по терена, със самото си присъствие. Грациозността в играта на Марко, съчетана с убийствената му техника и прецизните му изстрели, ме направиха негов фен завинаги. Паоло пък е жива легенда на футбола и Милан – всичко, свързано с него е просто невероятно. Стабилността му, техниката, погледа върху играта, волята за победа, която успява да предаде на целия отбор и, разбира се – огромното му червено-черно сърце. Има и доста други футболисти, които много ми допадат, като цяло харесвам техничните футболисти, както и тези, които остават верни на клубовете си.
- Логично следващият въпрос е свързан с трансферното лято, което след ЕВРО 08 е вече в разгара си. Харесвате ли играчите, които отборът привлече и кои искате да видите с екипа на росонерите до 31.08.2008?
- Клубът успя да привлече няколко доста качествени футболисти, но смятам, че трансферите до този момент са недостатъчни за запълването на празнините в отбора и постигане на декларираните цели за следващия сезон. Безспорно най-големият удар бе привличането на Фламини, и то като свободен агент. Имайки предвид ситуацията, в която попадна Милан, за мен бе истинска изненада да видя млад и изключително талантлив футболист да предпочете трансфер при росонерите вместо в някой от другите европейски грандове. От гледна точка на слабия сезон за Рино Гатузо и посредствената му игра, този трансфер може да се окаже още по-важен за Милан. Винаги съм харесвал играта на Дзамброта, но жалко че успяваме да го привлечем едва сега, когато вече е попрехвърлил златната възраст за един футболист. Връщането на Бориело в отбора също беше наложително – в такива моменти винаги изниква въпроса защо трябваше Марко да бележи гол след гол за друг отбор, докато Милан изпитваше огромни трудности в атака през целия първи полусезон. Не съм най-големия фен на Абиати и мисля, че вратарския пост си остава проблемен и след неговото завръщане. Колкото до Абате и Антонини, познавайки философията на Анчелоти предполагам, че едва ли ще им бъдат дадени много шансове за изява. Иначе предвид моментната ситуация на трансферния пазар бих се радвал ако клуба все пак успее да привлече Роналдиньо и запази в редиците си Палоски. Очевидно е, че едва ли някой топ-нападател ще предпочете Милан предвид участието на отбора в турнира за Купата на УЕФА, какъвто е случая с Адебайор например. Така че R10 и Палоски би била изпълнена програма максимум за Милан.
- Как определяте поведението на трансферния пазар на ръководството в последно време?
- Определено новата политика и философия спрямо трансферите, която ръководството наложи през последните 2 години, не ми допада особено много. В последните 20 години винаги Милан е съумявал да привлича някои от най-големите звезди на световния футбол, което позволяваше на отбора да блести на домашна и европейска сцена в големи периоди от време. Напоследък обаче се търсят предимно евтини решения на проблемите около състава, което неминуемо се отразява на качеството на отбора, а оттам и на играта и резултатите. В условията на съвременния футбол големите отбори са принудени да разполагат с поне 20-22 равностойни футболисти от световна класа, за да имат шанс да преследват високите си цели. Именно липсата на подобна конкуренция и вариантност в Милан бе основна причина за слабия отминал сезон и според мен ще продължава да бъде проблем пред росонерите. Също така ми се струва, че ръководството е само привидно активно на трансферния пазар, но в действителност не прави достатъчно за преодоляването на мини-кризата. Разбира се, налице са и финансови фактори, но все пак се надявам Берлускони и компания да променят отношението си към този проблем в най-скоро време.
- Има ли криза за вратарския пост и решена ли е тя с връщането на Абиати?
- Според мен е по-правилно да говорим за проблем с вратарския пост, отколкото за криза, тъй като всички вратари в Милан вмомента са доста застаряващи, а и не се вижда някой от тях, който може да бъде определен за твърд титуляр. Желко Калач изнесе тежестта на втория полусезон и подари победата на Милан в няколко ключови мача, но въпроса е до кога и колко дълго той ще може да се представя на необходимото ниво. Абиати според мен е абсолютно същия тип вратар – като цяло добър, но не и отличен. Така че с неговото идване нищо не се променя. Милан все още има нужда от достоен заместник на Дида, но изглежда такъв няма да пристигне на Сан Сиро през това лято.
- Трябва ли ръководството да дава път на младите и да се спре практиката от годините, юношите да играят под наем или да бъдат продавани, а в последствие за тяхно завръщане да се плащат високи суми. Примерите с покупката на Одо и Бориело с 50% разделени права са най-пресни, а Палоски е нарочен за даване под наем?
- Подобна практика е често срещано явление в големите клубове, които предпочитат да държат правата на колкото се може повече млади таланти, много повече от необходимите на отбора. Затова и повечето от тях биват давани под наем по подобни схеми. Проблемът според мен идва от факта, че не се обръща достатъчно голямо внимание на подбора между тях на футболисти, които все пак биха могли да стигнат до първия състав и да станат постоянна част от Милан. Действително ръководството и треньора би следвало да обръщат по-сериозно внимание на младите таланти, особено при положение, че в последно време политиката е да не се хвърлят луди пари за мега-звезди. Още повече, че хъсът и непримиримостта на младостта е едно от нещата, които съвсем очевидно липсваха в играта и цялостното представяне на Милан през този сезон.
- Очакванията Ви за представянето на Милан през новия сезон? Целите са формулирани – Купа на УЕФА и Скудето. Има ли сили отборът да се бори и пречка ли е средната възраст на играчите?
- Според мен росонерите имат по-големи шансове за добро представяне в турнира за Купата на УЕФА, отколкото в Серия А. Милан в ерата Берлускони е доказвал многократно, че е ненадминат турнирен боец, а повечето от противниците във втория по значимост европейски клубен турнир просто няма да бъдат от класата на росонерите. Колкото до надпреварата в калчото, смятам, че Интер продължава да бъде изявен фаворит за спечелването на скудетото. Разбира се, надеждата умира последна, но все пак Милан в момента сякаш не разполага с достатъчно на брой класни футболисти за да триумфира в толкова продължително и тежко първенство като италианското. Мисля, че именно това ще окаже по-голямо влияние върху представянето на отбора, а не толкова средната възраст на футболистите – все пак тази година росонерите се радват на 2-3 свежи млади попълнения. Единствения шанс на Милан да се бори за скудетото е Индзаги, Пато, Бориело и Кака да успеят да поддържат висока ефективност в нападение, а защитата значително да подобри представянето си спрямо миналия сезон.
- Какво е мнението Ви за ерата Анчелоти? Все пак той се задържа на скамейката 6 години, постигна много успехи, но и много "лесни" загуби. Мислите ли, че се е изчерпал?
- Като цяло Милан на Анчелоти през тези 6 години бе изключително успешен на международната сцена и не дотам конкурентоспособен на домашната. Карло успя да постигне повече успехи в европейските клубни турнири от всеки един друг треньор в най-новата история на отбора. Под неговото ръководство росонерите отново се превърнаха в страшилище за всеки клуб, изпречил се на пътя им, след слабите европейски кампании през втората половина на 90-те години на миналия век. В калчото обаче нещата не изглеждат задоволително на фона на високите амбиции на отбора. На мен лично не ми допада по-дефанзивния и прагматичен футбол, който Милан практикува под негово ръководство. До преди няколко сезона, когато в нападението на росонерите играеше такъв феноменален футболист като Андрий Шевченко, тази схема изглеждаше напълно логична, но през последните два сезона се видя, че без супер-звезда в нападение играта на отбора не върви. Тук се проявява и една друга слабост на Анчелоти, а именно неспособността му бързо и ефикасно да намира тактически решения в отговор на слабото представяне, да нагажда състава спрямо ситуацията, така че да изтисква максимума от това, с което разполага. От тази гледна точка смятам, че може би е дошло време за промяна, въпреки внушителните успехи, които Карло Анчелоти постигна като треньор на Милан.
- За финал какво ще пожелаете на хилядите посетители на българския фен-сайт на Милан?
- Най-вече здраве – да са живи и здрави за да могат още дълго време да се радват на играта на любимия ни отбор! Пожелавам страхотно лято на всички и продължавайте да посещавате редовно acmilan-bg.com – най-страхотния фенсайт в България! Бих искал също така да използвам възможността да благодаря специално на Александър Сергеев без който този сайт нямаше да съществува, както и на всички други, които отделят от времето си за да бъде сайта винаги актуален, интересен и вълнуващ! FORZA MILAN!
- Здравейте росонери от всички кътчета на България! Казвам се Георги Добранов, на 25 години съм и съм от Пловдив. Понастоящем съм безработен висшист след като се дипломирах в УНСС София, специалност Международни икономически отношения. Както може би се досещате, икономиката не ми е чак толкова голяма страст, за разлика от футбола и всичко свързано с играта. Няма по-голямо удоволствие от това да играя футбол или да гледам мачове, особено ако са на Милан естествено. Другата ми голяма любов е музиката – свиря на китара и пиано от малък.
- Откога сте фен на Милан и защо избрахте росонерите за любим тим?
- Станах фен на Милан от много малък, даже си спомням точната дата – 24 Май 1989. По БНТ (тогава все още беше БТ1) предаваха пряко финала за Купата на европейските шампиони от Барселона – знаменития мач между Милан и Стяуа, който предполагам няма нужда да Ви припомням как завърши. Росонерите буквално пометоха румънците с изключително красива игра, а коментаторите не спряха да засипват футболистите и Саки с комплименти и хвалебствия. От този момент нататък започнах постоянно да се интересувам за всичко около отбора, макар че предполагам, че реално фен в истинския смисъл на думата съм станал по-късно. Но в онези години за всеки почитател на футбола беше лесно да харесва, и то много росонерите. Милан на Саки, а след това и на Капело, играеше изключителен футбол, диктуваше модата в играта и беше абсолютен доминант в Италия и Европа.
- Любимият Ви играч в миналото и сега?
- През Милан са минали голям брой изключителни футболисти, които оставят ярка след в съзнанието, но за мен има двама, които още дълго време ще останат ненадминати – Марко Ван Бастен и Паоло Малдини. Каквото и да се каже за тях, все ще е малко. Макар че единият е нападател, а другия – защитник, те притежаваха някои общи черти и качества, които ги караха не просто да изпъкват над другите, а да бъдат модел на подражание. Те просто впечатляваха с всяко едно движение по терена, със самото си присъствие. Грациозността в играта на Марко, съчетана с убийствената му техника и прецизните му изстрели, ме направиха негов фен завинаги. Паоло пък е жива легенда на футбола и Милан – всичко, свързано с него е просто невероятно. Стабилността му, техниката, погледа върху играта, волята за победа, която успява да предаде на целия отбор и, разбира се – огромното му червено-черно сърце. Има и доста други футболисти, които много ми допадат, като цяло харесвам техничните футболисти, както и тези, които остават верни на клубовете си.
- Логично следващият въпрос е свързан с трансферното лято, което след ЕВРО 08 е вече в разгара си. Харесвате ли играчите, които отборът привлече и кои искате да видите с екипа на росонерите до 31.08.2008?
- Клубът успя да привлече няколко доста качествени футболисти, но смятам, че трансферите до този момент са недостатъчни за запълването на празнините в отбора и постигане на декларираните цели за следващия сезон. Безспорно най-големият удар бе привличането на Фламини, и то като свободен агент. Имайки предвид ситуацията, в която попадна Милан, за мен бе истинска изненада да видя млад и изключително талантлив футболист да предпочете трансфер при росонерите вместо в някой от другите европейски грандове. От гледна точка на слабия сезон за Рино Гатузо и посредствената му игра, този трансфер може да се окаже още по-важен за Милан. Винаги съм харесвал играта на Дзамброта, но жалко че успяваме да го привлечем едва сега, когато вече е попрехвърлил златната възраст за един футболист. Връщането на Бориело в отбора също беше наложително – в такива моменти винаги изниква въпроса защо трябваше Марко да бележи гол след гол за друг отбор, докато Милан изпитваше огромни трудности в атака през целия първи полусезон. Не съм най-големия фен на Абиати и мисля, че вратарския пост си остава проблемен и след неговото завръщане. Колкото до Абате и Антонини, познавайки философията на Анчелоти предполагам, че едва ли ще им бъдат дадени много шансове за изява. Иначе предвид моментната ситуация на трансферния пазар бих се радвал ако клуба все пак успее да привлече Роналдиньо и запази в редиците си Палоски. Очевидно е, че едва ли някой топ-нападател ще предпочете Милан предвид участието на отбора в турнира за Купата на УЕФА, какъвто е случая с Адебайор например. Така че R10 и Палоски би била изпълнена програма максимум за Милан.
- Как определяте поведението на трансферния пазар на ръководството в последно време?
- Определено новата политика и философия спрямо трансферите, която ръководството наложи през последните 2 години, не ми допада особено много. В последните 20 години винаги Милан е съумявал да привлича някои от най-големите звезди на световния футбол, което позволяваше на отбора да блести на домашна и европейска сцена в големи периоди от време. Напоследък обаче се търсят предимно евтини решения на проблемите около състава, което неминуемо се отразява на качеството на отбора, а оттам и на играта и резултатите. В условията на съвременния футбол големите отбори са принудени да разполагат с поне 20-22 равностойни футболисти от световна класа, за да имат шанс да преследват високите си цели. Именно липсата на подобна конкуренция и вариантност в Милан бе основна причина за слабия отминал сезон и според мен ще продължава да бъде проблем пред росонерите. Също така ми се струва, че ръководството е само привидно активно на трансферния пазар, но в действителност не прави достатъчно за преодоляването на мини-кризата. Разбира се, налице са и финансови фактори, но все пак се надявам Берлускони и компания да променят отношението си към този проблем в най-скоро време.
- Има ли криза за вратарския пост и решена ли е тя с връщането на Абиати?
- Според мен е по-правилно да говорим за проблем с вратарския пост, отколкото за криза, тъй като всички вратари в Милан вмомента са доста застаряващи, а и не се вижда някой от тях, който може да бъде определен за твърд титуляр. Желко Калач изнесе тежестта на втория полусезон и подари победата на Милан в няколко ключови мача, но въпроса е до кога и колко дълго той ще може да се представя на необходимото ниво. Абиати според мен е абсолютно същия тип вратар – като цяло добър, но не и отличен. Така че с неговото идване нищо не се променя. Милан все още има нужда от достоен заместник на Дида, но изглежда такъв няма да пристигне на Сан Сиро през това лято.
- Трябва ли ръководството да дава път на младите и да се спре практиката от годините, юношите да играят под наем или да бъдат продавани, а в последствие за тяхно завръщане да се плащат високи суми. Примерите с покупката на Одо и Бориело с 50% разделени права са най-пресни, а Палоски е нарочен за даване под наем?
- Подобна практика е често срещано явление в големите клубове, които предпочитат да държат правата на колкото се може повече млади таланти, много повече от необходимите на отбора. Затова и повечето от тях биват давани под наем по подобни схеми. Проблемът според мен идва от факта, че не се обръща достатъчно голямо внимание на подбора между тях на футболисти, които все пак биха могли да стигнат до първия състав и да станат постоянна част от Милан. Действително ръководството и треньора би следвало да обръщат по-сериозно внимание на младите таланти, особено при положение, че в последно време политиката е да не се хвърлят луди пари за мега-звезди. Още повече, че хъсът и непримиримостта на младостта е едно от нещата, които съвсем очевидно липсваха в играта и цялостното представяне на Милан през този сезон.
- Очакванията Ви за представянето на Милан през новия сезон? Целите са формулирани – Купа на УЕФА и Скудето. Има ли сили отборът да се бори и пречка ли е средната възраст на играчите?
- Според мен росонерите имат по-големи шансове за добро представяне в турнира за Купата на УЕФА, отколкото в Серия А. Милан в ерата Берлускони е доказвал многократно, че е ненадминат турнирен боец, а повечето от противниците във втория по значимост европейски клубен турнир просто няма да бъдат от класата на росонерите. Колкото до надпреварата в калчото, смятам, че Интер продължава да бъде изявен фаворит за спечелването на скудетото. Разбира се, надеждата умира последна, но все пак Милан в момента сякаш не разполага с достатъчно на брой класни футболисти за да триумфира в толкова продължително и тежко първенство като италианското. Мисля, че именно това ще окаже по-голямо влияние върху представянето на отбора, а не толкова средната възраст на футболистите – все пак тази година росонерите се радват на 2-3 свежи млади попълнения. Единствения шанс на Милан да се бори за скудетото е Индзаги, Пато, Бориело и Кака да успеят да поддържат висока ефективност в нападение, а защитата значително да подобри представянето си спрямо миналия сезон.
- Какво е мнението Ви за ерата Анчелоти? Все пак той се задържа на скамейката 6 години, постигна много успехи, но и много "лесни" загуби. Мислите ли, че се е изчерпал?
- Като цяло Милан на Анчелоти през тези 6 години бе изключително успешен на международната сцена и не дотам конкурентоспособен на домашната. Карло успя да постигне повече успехи в европейските клубни турнири от всеки един друг треньор в най-новата история на отбора. Под неговото ръководство росонерите отново се превърнаха в страшилище за всеки клуб, изпречил се на пътя им, след слабите европейски кампании през втората половина на 90-те години на миналия век. В калчото обаче нещата не изглеждат задоволително на фона на високите амбиции на отбора. На мен лично не ми допада по-дефанзивния и прагматичен футбол, който Милан практикува под негово ръководство. До преди няколко сезона, когато в нападението на росонерите играеше такъв феноменален футболист като Андрий Шевченко, тази схема изглеждаше напълно логична, но през последните два сезона се видя, че без супер-звезда в нападение играта на отбора не върви. Тук се проявява и една друга слабост на Анчелоти, а именно неспособността му бързо и ефикасно да намира тактически решения в отговор на слабото представяне, да нагажда състава спрямо ситуацията, така че да изтисква максимума от това, с което разполага. От тази гледна точка смятам, че може би е дошло време за промяна, въпреки внушителните успехи, които Карло Анчелоти постигна като треньор на Милан.
- За финал какво ще пожелаете на хилядите посетители на българския фен-сайт на Милан?
- Най-вече здраве – да са живи и здрави за да могат още дълго време да се радват на играта на любимия ни отбор! Пожелавам страхотно лято на всички и продължавайте да посещавате редовно acmilan-bg.com – най-страхотния фенсайт в България! Бих искал също така да използвам възможността да благодаря специално на Александър Сергеев без който този сайт нямаше да съществува, както и на всички други, които отделят от времето си за да бъде сайта винаги актуален, интересен и вълнуващ! FORZA MILAN!
07.07.2008
Интервюто взе Петър Петров