Пряка линия: Гост Филип Друмчев от Sportal.bg
- Добър ден на един от българските спортни журналисти, част от екипа на малкото обективни и престижни електронни медии – Sportal.bg, Филип Друмчев. Вашето име почти винаги стои под статии, свързани с гранда от Милано. Повечето фенове Ви познават, макар и задочно, затова ще прескочим традицията гостът ни да се представя и ще задам директно въпроса: ”Откога сте фен на Милан и защо избрахте росонерите за любим тим. Кое събуди този интерес?”
- Здравейте! Привърженик на Милан съм от началото на 90-те години. Става дума за пролетта преди европейското първенство през 1992 година, когато Марко ван Бастен стана голмайстор на Серия “А”. Та всичко тръгна именно от Ван Бастен и Рууд Гулит, което, с времето се потвърди, и за редица други миланисти е било сериозен мотив да обикнат отбора. Така стана и при мен, макар да не хванах големия тим на Ариго Саки от края на 80-те, а да се включих при Фабио Капело. Чудно ми е как не станах от Ювентус и веднага ще кажа защо. Интересното е, че станах фен на “Скуадра адзура” преди да стана “росонер”. Това се случи през 1990 година, като италианското Мондиале тогава бе първия футболен форум, от който имам спомени. Баща ми беше голям почитател на онзи италиански отбор и аз покрай него следях всяка среща на “адзурите” на световното и най-вече Тото Скилачи и Роберто Баджо, които след това направиха тандем в Юве. Затова ми е чудно как така след Италия'90 не се влюбих в Госпожата. Постепенно, вече 1-2 клас в училище, се загледах по Ван Бастен, Гулит, Барези (да не го забравя) и така. Пак в онези времена като нeвръстен малчуган измолих един по-голям батко да ми подари от своята стена един огромен плакат на Ван Бастен от списание “Мондиал”, който и до днес си седи в стаята ми в Младост – близо 20 години. През 2006 имах щастието да си взема лично автограф от моя идол, като Марко се разписа именно върху ценния за мен плакат. Така че, когато през 1994 година размазахме Барса на финала в Атина вече бях отявлен “росонер”. Спомням си, че преди онзи паметен мач в класа ми се деляхме на миланисти и каталунци и на другия ден по всякакъв начин им тикахме пред очите числото четири. През 1995 пък ми донесоха от Италия първия ми шал на “росонерите”. Надявам се обаче всичката тази моя страст по Милан да не личи в работата ми. Един известен журналист, вече на възраст, ми каза веднъж, че няма обективна журналистика. Аз обаче не губя надежда и се старая във всеки един материал да покажа максимална обективност към фактите и безпристрастност. Бил съм обвиняван, че съм фен на Интер, Ювентус, Лацио, Рома, Левски, ЦСКА, Славия... така че явно по някакъв начин съм успял да притъпя фенското у себе си.
- Любимият Ви играч в миналото и сега? А кои са конкретните причини за пораждане на тези симпатии?
- Труден въпрос ми задавате. Казах вече за Ван Бастен. Между другото толкова го харесвах, че имах кавказка овчарка, която носеше неговото име. Кои още да спомена от миналото? Франко Барези и Паоло Малдини, Донадони, Албертини. Разбира се, Савичевич.
Когато в Милано Барези ми подаде ръка да се здрависаме беше магнетичен миг за мен. Бях до човека, когото като дете гледах как изведе Италия с капитанската лента на финала на САЩ'94, с когото тъжих след пропуска му при дузпите и за мен е най-добрия защитник, когото съм гледал. Барези ми е повече от идол. Роби Баджо също бе велик и любим играч, макар да не остави кой знае колко значими следи в Милан. Десаи също много го уважавах – страхотен дефанзивен халф и бранител. Андрий Шевченко! През първите му три сезона в Милан събирах всякакви плакати и изрезки с него, които лепях в една голяма тетрадка, а на последните страници си записвах подробно всеки един негов гол за отбора. Бирхоф също попада в графата и не само заради Скудето №16, а и заради финала на Евро'96 – Германия е другият национален отбор, който харесвам. Пирло също ми е любимец и ако трябва да посоча любим играч от шампионския отбор на Италия от Мондиал 2006, ще го назова него. Интелигентен футболист. Само вижте паса към Гросо на полуфинала в Дортмунд. Пипо Индзаги ми е голям идол също! Ама много голям! Бях в Атина през 2007 (добре че не отидох в Истанбул две години по-рано) и пред очите ми той вкара двата гола на Ливърпул. Както се казваше в онази реклама – безценно! Това наистина бе велика нощ и пожелавам на всеки да има уникалния шанс да изживее същото. С един приятел миланист бяхме сред агитката на Ливърпул, точно над мястото, където СуперПипо крещеше след втория си гол, и след последния съдийски сигнал му ударихме бая скачане и песни “Siamo noi i campioni dell'Europa” сред помръкналите англичани. Настръхвам като се сетя. От по-новите момчета ще кажа Тиаго Силва, Боатенг и Златан. Извън рамките на Милан ще добавя Петер Шмайхел (любимият ми вратар), Лотар Матеус (имаше прекрасен поглед върху играта и почти безгрешни отигравания), Франческо Тоти и Емо Костадинов, който ми беше любимецът от българското Златно поколение.
- Логичен следващ въпрос – трябва ли да има нов идол на „Сан Сиро”, за да може Милан да бъде отново онзи отбор от преди 2007 г., когато доминираше най-вече в Европа и беше сред водещите отбори в Италия?
- За къде без идоли? Но не е задължително да ги има едновременно с големите успехи. Джанини, например, беше идол на половин Рим без Рома да печелеше титлата на Италия или КЕШ. В момента Милан си е доста водещ отбор в калчото – все пак сме настоящите шампиони и с големи шансове да защитим отличието. В Европа е доста по-трудно, но това е закономерно предвид отстъплението, което италианският клубен футбол претърпя след Калчополи. Пак за идолите - ако говорим за играч подобие на Джани Ривера, Франко Барези и Паоло Малдини, да, определено ще е идеално на “Сан Сиро” да се пръкне нова такава икона. Иначе тифозите на Милан и сега боготворят почти всички от първия състав – наскоро на един мач в Милано имаше плакат, който сравняваше Пипо Индзаги с папата. За да се върнем на върха в Европа и да можем да преборим Барса и Реал, ни трябва и нещо повече от идоли. Пак се сещам за Рома. След Джанини си имат нов Принц на Рим – Тоти. Но и трима като него да имат, как да стане като след първите тренировки на Луис Енрике всички казваха, че са останали впечатлени от упражненията му, които никой в Италия не бил виждал досега.
Нещо трябва да се промени в калчото! Явно обаче и икономически в момента Серия “А” не може да отвърне подобаващо на испанския, английския и германския футбол.
- Берлускони обеща голямо име в тима. Не всички са убедени обаче, че новите играчи са Имена във футбола. Достатъчно добра селекция ли се получи лятото? Коментарите на водещ играч като Ибрахимович бяха именно такива, че сега тимът е по-силен. Вашето мнение?
- Тимът е по-силен, да. Жалко само, че Пирло си тръгна. Ночерино и Акуилани са добри попълнения – все пак италиански национали са. Малкия Фараон Ел Шаарави е смятан за един от бъдещите звезди на калчото. Залагах големи надежди на Тайво, но да видим. Хубаво е, че клубът следи развитието на Александър Меркел в Дженоа, защото на мен този играч ми харесва. С този тим, който имаме, сме си фаворит за Скудетото, а няма да е малко, ако го спечелим отново.
- Преди броени дни се случи малко очаквана, но в последствие оказала се логична промяна. Силвио Берлускони подаде оставка като премиер на Италия и сега всички футболни хора са насочили вниманието си към това, какво смята да прави той оттук нататък с политиката и бизнеса си. Ще помогне ли това на Милан да възвърне позагубените си позиции на еврогранд, отбор равен на водещите на стария континент?
- Е, със сигурност излизането на Кавалиере от политиката и връщането му официално на президентския пост в Милан е добра новина. Аз не подкрепям тези, които призовават във фейсбук и в коментарите под статиите Берлускони да продаде клуба и т.н. Този човек е направил толкова много за Милан. Излишно е да изреждаме титлите, които нашите любимци спечелиха през годините под негово президентство. По едно време се навъдиха някои миланисти, които взеха да негодуват срещу Берлускони, но това са по-скоро голобради младежи, които не помнят колко голям е бил на няколко пъти Милан по негово време и колко радости сме имали.
- Да погледнем по детайлно отбора. Статистиката показва невероятен успех в нападение тази година. Събрани са достатъчно звезди за тази зона. Кои от тях заслужават най-много да са двойката титуляри в атаката?
- Ако съм на мястото на Алегри и всички нападатели са здрави и на разположение, бих започнал в стартовия състав със Златан Ибрахимович и Алешандре Пато, а зад тях бих поставил Боатенг. Да, наистина имаме доста добри нападатели. Касано също заслужава внимание, както и Робиньо, който обаче често ме ядосва.
- Защитата обаче, като че ли не е на нужното ниво. Вратарският пост изглежда несигурен в определени моменти. Защо се получи така, че най-силната страна на отбора от миналия сезон се превръща в своеобразен минус?
Има една фраза, според която нападателите печелят мачовете, а защитниците шампионатите. Не мисля, че в отбрана нещата са чак толкова зле. За вратарския пост можем да поговорим малко повече, защото в Милан не съм гледал никога някой безупречен вратар. Може би Дида бе над останалите като класа. Роси през по-голяма част от 90-те пазеше зад нещо като Берлинската стена, а Абиати може да направи голямо спасяване, но скоро след това и голяма грешка. Да не отделяме внимание на Пагото, Таиби, Леман, Фиори, Калац и другите такива. А Интер през годините разполагаше с Дзенга, Палиука, Перуци, Толдо. На Милан му трябва стабилен вратар! Затова и се надявам скоро да се радваме на такъв трансфер. Ако Берлускони се заеме да докарва голямо име, нека е голям вратар. Впрочем ще се радвам, ако слуховете се оправдаят и в клуба се озове нашият национален вратар Николай Михайлов. Според мен той е един добър вратар.
- Индзаги – идол в последните 10 години на многобройните фенове на Милан като че ли е забравен от треньорите за неговия турнир - ШЛ. Грешка ли е това или вече е време да се дава път на младите? Това засяга и други играчи като Амброзини, Сейдорф, Гатузо...?
- Според мен Пипо имаше място в състава за Шампионската лига. Друг е въпросът дали на терена до далеч по-младите от него, но в разширения състав място имаше. Той е легенда на клуба, а и на самия турнир. Но това си е виждане на Алегри. С Рино, Кларънс и Амбро е малко по-спорно. Ще го кажа така: аз взимах Пипо в ШЛ и давах път на младите в халфовата линия.
- Очакванията Ви за представянето на Милан през настоящия сезон? Целите са формулирани – Скудето и прескачане на осминафинал в ШЛ. Има ли сили отборът да се бори и пречка ли е средната възраст на играчите – най-възрастен отбор сме и в двата турнира?
- Имаме ли сили? Сещам се за въпроса на Мечо Пух: “какво трябва да трябва?”
Само отборът може да покаже дали имаме сили. В Серия “А” имаме голям шанс да вземем титлата. За ШЛ съм скептичен, но кой знае какво може да стане. Има стари, но има и млади. Ибра стар ли е на 30? Аз го слагам в топ 5 на централните нападатели в Европа.
- Какво е мнението Ви за Масимилиано Алегри? Първи сезон начело, а вече титла в Италия, но пък представянето в ШЛ-турнирът на Милан, бе окачествено като провал...
- Чак пък провал… Гледали сме и далеч по-големи излагации. Спомнете си Розенборг. Аз харесвам Алегри. Да споменем и Суперкупата на Италия, защото победа над Интер насред Пекин си е сладка, както и да я погледнеш. Каквото и да стане през този сезон – дори да изпуснем първото място в калчото, не мисля, че треньорът трябва да се пипа.
- За финал какво ще пожелаете на хилядите посетители на българския фен-сайт на Милан?
- В най-скоро време втора звезда на екипите, осма купа от ШЛ и да са живи и здрави! FORZA MILAN!
Интервюто проведе Петър Петров
- Здравейте! Привърженик на Милан съм от началото на 90-те години. Става дума за пролетта преди европейското първенство през 1992 година, когато Марко ван Бастен стана голмайстор на Серия “А”. Та всичко тръгна именно от Ван Бастен и Рууд Гулит, което, с времето се потвърди, и за редица други миланисти е било сериозен мотив да обикнат отбора. Така стана и при мен, макар да не хванах големия тим на Ариго Саки от края на 80-те, а да се включих при Фабио Капело. Чудно ми е как не станах от Ювентус и веднага ще кажа защо. Интересното е, че станах фен на “Скуадра адзура” преди да стана “росонер”. Това се случи през 1990 година, като италианското Мондиале тогава бе първия футболен форум, от който имам спомени. Баща ми беше голям почитател на онзи италиански отбор и аз покрай него следях всяка среща на “адзурите” на световното и най-вече Тото Скилачи и Роберто Баджо, които след това направиха тандем в Юве. Затова ми е чудно как така след Италия'90 не се влюбих в Госпожата. Постепенно, вече 1-2 клас в училище, се загледах по Ван Бастен, Гулит, Барези (да не го забравя) и така. Пак в онези времена като нeвръстен малчуган измолих един по-голям батко да ми подари от своята стена един огромен плакат на Ван Бастен от списание “Мондиал”, който и до днес си седи в стаята ми в Младост – близо 20 години. През 2006 имах щастието да си взема лично автограф от моя идол, като Марко се разписа именно върху ценния за мен плакат. Така че, когато през 1994 година размазахме Барса на финала в Атина вече бях отявлен “росонер”. Спомням си, че преди онзи паметен мач в класа ми се деляхме на миланисти и каталунци и на другия ден по всякакъв начин им тикахме пред очите числото четири. През 1995 пък ми донесоха от Италия първия ми шал на “росонерите”. Надявам се обаче всичката тази моя страст по Милан да не личи в работата ми. Един известен журналист, вече на възраст, ми каза веднъж, че няма обективна журналистика. Аз обаче не губя надежда и се старая във всеки един материал да покажа максимална обективност към фактите и безпристрастност. Бил съм обвиняван, че съм фен на Интер, Ювентус, Лацио, Рома, Левски, ЦСКА, Славия... така че явно по някакъв начин съм успял да притъпя фенското у себе си.
- Любимият Ви играч в миналото и сега? А кои са конкретните причини за пораждане на тези симпатии?
- Труден въпрос ми задавате. Казах вече за Ван Бастен. Между другото толкова го харесвах, че имах кавказка овчарка, която носеше неговото име. Кои още да спомена от миналото? Франко Барези и Паоло Малдини, Донадони, Албертини. Разбира се, Савичевич.
Когато в Милано Барези ми подаде ръка да се здрависаме беше магнетичен миг за мен. Бях до човека, когото като дете гледах как изведе Италия с капитанската лента на финала на САЩ'94, с когото тъжих след пропуска му при дузпите и за мен е най-добрия защитник, когото съм гледал. Барези ми е повече от идол. Роби Баджо също бе велик и любим играч, макар да не остави кой знае колко значими следи в Милан. Десаи също много го уважавах – страхотен дефанзивен халф и бранител. Андрий Шевченко! През първите му три сезона в Милан събирах всякакви плакати и изрезки с него, които лепях в една голяма тетрадка, а на последните страници си записвах подробно всеки един негов гол за отбора. Бирхоф също попада в графата и не само заради Скудето №16, а и заради финала на Евро'96 – Германия е другият национален отбор, който харесвам. Пирло също ми е любимец и ако трябва да посоча любим играч от шампионския отбор на Италия от Мондиал 2006, ще го назова него. Интелигентен футболист. Само вижте паса към Гросо на полуфинала в Дортмунд. Пипо Индзаги ми е голям идол също! Ама много голям! Бях в Атина през 2007 (добре че не отидох в Истанбул две години по-рано) и пред очите ми той вкара двата гола на Ливърпул. Както се казваше в онази реклама – безценно! Това наистина бе велика нощ и пожелавам на всеки да има уникалния шанс да изживее същото. С един приятел миланист бяхме сред агитката на Ливърпул, точно над мястото, където СуперПипо крещеше след втория си гол, и след последния съдийски сигнал му ударихме бая скачане и песни “Siamo noi i campioni dell'Europa” сред помръкналите англичани. Настръхвам като се сетя. От по-новите момчета ще кажа Тиаго Силва, Боатенг и Златан. Извън рамките на Милан ще добавя Петер Шмайхел (любимият ми вратар), Лотар Матеус (имаше прекрасен поглед върху играта и почти безгрешни отигравания), Франческо Тоти и Емо Костадинов, който ми беше любимецът от българското Златно поколение.
- Логичен следващ въпрос – трябва ли да има нов идол на „Сан Сиро”, за да може Милан да бъде отново онзи отбор от преди 2007 г., когато доминираше най-вече в Европа и беше сред водещите отбори в Италия?
- За къде без идоли? Но не е задължително да ги има едновременно с големите успехи. Джанини, например, беше идол на половин Рим без Рома да печелеше титлата на Италия или КЕШ. В момента Милан си е доста водещ отбор в калчото – все пак сме настоящите шампиони и с големи шансове да защитим отличието. В Европа е доста по-трудно, но това е закономерно предвид отстъплението, което италианският клубен футбол претърпя след Калчополи. Пак за идолите - ако говорим за играч подобие на Джани Ривера, Франко Барези и Паоло Малдини, да, определено ще е идеално на “Сан Сиро” да се пръкне нова такава икона. Иначе тифозите на Милан и сега боготворят почти всички от първия състав – наскоро на един мач в Милано имаше плакат, който сравняваше Пипо Индзаги с папата. За да се върнем на върха в Европа и да можем да преборим Барса и Реал, ни трябва и нещо повече от идоли. Пак се сещам за Рома. След Джанини си имат нов Принц на Рим – Тоти. Но и трима като него да имат, как да стане като след първите тренировки на Луис Енрике всички казваха, че са останали впечатлени от упражненията му, които никой в Италия не бил виждал досега.
Нещо трябва да се промени в калчото! Явно обаче и икономически в момента Серия “А” не може да отвърне подобаващо на испанския, английския и германския футбол.
- Берлускони обеща голямо име в тима. Не всички са убедени обаче, че новите играчи са Имена във футбола. Достатъчно добра селекция ли се получи лятото? Коментарите на водещ играч като Ибрахимович бяха именно такива, че сега тимът е по-силен. Вашето мнение?
- Тимът е по-силен, да. Жалко само, че Пирло си тръгна. Ночерино и Акуилани са добри попълнения – все пак италиански национали са. Малкия Фараон Ел Шаарави е смятан за един от бъдещите звезди на калчото. Залагах големи надежди на Тайво, но да видим. Хубаво е, че клубът следи развитието на Александър Меркел в Дженоа, защото на мен този играч ми харесва. С този тим, който имаме, сме си фаворит за Скудетото, а няма да е малко, ако го спечелим отново.
- Преди броени дни се случи малко очаквана, но в последствие оказала се логична промяна. Силвио Берлускони подаде оставка като премиер на Италия и сега всички футболни хора са насочили вниманието си към това, какво смята да прави той оттук нататък с политиката и бизнеса си. Ще помогне ли това на Милан да възвърне позагубените си позиции на еврогранд, отбор равен на водещите на стария континент?
- Е, със сигурност излизането на Кавалиере от политиката и връщането му официално на президентския пост в Милан е добра новина. Аз не подкрепям тези, които призовават във фейсбук и в коментарите под статиите Берлускони да продаде клуба и т.н. Този човек е направил толкова много за Милан. Излишно е да изреждаме титлите, които нашите любимци спечелиха през годините под негово президентство. По едно време се навъдиха някои миланисти, които взеха да негодуват срещу Берлускони, но това са по-скоро голобради младежи, които не помнят колко голям е бил на няколко пъти Милан по негово време и колко радости сме имали.
- Да погледнем по детайлно отбора. Статистиката показва невероятен успех в нападение тази година. Събрани са достатъчно звезди за тази зона. Кои от тях заслужават най-много да са двойката титуляри в атаката?
- Ако съм на мястото на Алегри и всички нападатели са здрави и на разположение, бих започнал в стартовия състав със Златан Ибрахимович и Алешандре Пато, а зад тях бих поставил Боатенг. Да, наистина имаме доста добри нападатели. Касано също заслужава внимание, както и Робиньо, който обаче често ме ядосва.
- Защитата обаче, като че ли не е на нужното ниво. Вратарският пост изглежда несигурен в определени моменти. Защо се получи така, че най-силната страна на отбора от миналия сезон се превръща в своеобразен минус?
Има една фраза, според която нападателите печелят мачовете, а защитниците шампионатите. Не мисля, че в отбрана нещата са чак толкова зле. За вратарския пост можем да поговорим малко повече, защото в Милан не съм гледал никога някой безупречен вратар. Може би Дида бе над останалите като класа. Роси през по-голяма част от 90-те пазеше зад нещо като Берлинската стена, а Абиати може да направи голямо спасяване, но скоро след това и голяма грешка. Да не отделяме внимание на Пагото, Таиби, Леман, Фиори, Калац и другите такива. А Интер през годините разполагаше с Дзенга, Палиука, Перуци, Толдо. На Милан му трябва стабилен вратар! Затова и се надявам скоро да се радваме на такъв трансфер. Ако Берлускони се заеме да докарва голямо име, нека е голям вратар. Впрочем ще се радвам, ако слуховете се оправдаят и в клуба се озове нашият национален вратар Николай Михайлов. Според мен той е един добър вратар.
- Индзаги – идол в последните 10 години на многобройните фенове на Милан като че ли е забравен от треньорите за неговия турнир - ШЛ. Грешка ли е това или вече е време да се дава път на младите? Това засяга и други играчи като Амброзини, Сейдорф, Гатузо...?
- Според мен Пипо имаше място в състава за Шампионската лига. Друг е въпросът дали на терена до далеч по-младите от него, но в разширения състав място имаше. Той е легенда на клуба, а и на самия турнир. Но това си е виждане на Алегри. С Рино, Кларънс и Амбро е малко по-спорно. Ще го кажа така: аз взимах Пипо в ШЛ и давах път на младите в халфовата линия.
- Очакванията Ви за представянето на Милан през настоящия сезон? Целите са формулирани – Скудето и прескачане на осминафинал в ШЛ. Има ли сили отборът да се бори и пречка ли е средната възраст на играчите – най-възрастен отбор сме и в двата турнира?
- Имаме ли сили? Сещам се за въпроса на Мечо Пух: “какво трябва да трябва?”
Само отборът може да покаже дали имаме сили. В Серия “А” имаме голям шанс да вземем титлата. За ШЛ съм скептичен, но кой знае какво може да стане. Има стари, но има и млади. Ибра стар ли е на 30? Аз го слагам в топ 5 на централните нападатели в Европа.
- Какво е мнението Ви за Масимилиано Алегри? Първи сезон начело, а вече титла в Италия, но пък представянето в ШЛ-турнирът на Милан, бе окачествено като провал...
- Чак пък провал… Гледали сме и далеч по-големи излагации. Спомнете си Розенборг. Аз харесвам Алегри. Да споменем и Суперкупата на Италия, защото победа над Интер насред Пекин си е сладка, както и да я погледнеш. Каквото и да стане през този сезон – дори да изпуснем първото място в калчото, не мисля, че треньорът трябва да се пипа.
- За финал какво ще пожелаете на хилядите посетители на българския фен-сайт на Милан?
- В най-скоро време втора звезда на екипите, осма купа от ШЛ и да са живи и здрави! FORZA MILAN!
Интервюто проведе Петър Петров
20.11.2011
Петър Петров