Пряка линия: Гост Мартин Денков
Здравейте, фенове на Милан!
Рубриката “Пряка линия” отново стартира. С поредния гост ще се запознаете във въпросите към него по-долу: 1. Бихте ли разказали нещо за Вас?
Казвам се Мартин Денков на 22г., а във форума съм известен като Nesta™ или просто Марто. В момента съм студент последна година в СУ. Родният ми град е Плевен, но от 3 години живея в София, а съдбата сякаш си прави малка шега с мен, като ме праща да работя Перник.
Там съм кларинетист - солист в Пернишкия Духов Оркестър. Свиря и на саксофон, като с него изпълнявам поп и джаз музика. Това е в общи линии.
2. Откога сте фен на Милан и защо избрахте росонерите за любим тим?
Фен съм на отбора от сравнително скоро - от преди 6 години, а избрах Милан, защото този отбор, гледайки го, успя да ме грабне по един особен начин. Обликът на отбора тогава беше по-различен от този на останалите отбори. Иначе самото "влюбване" се случи по време на полуфиналите в ШЛ срещу отбора на Аякс, а Индзаги, Шева и Малдини имат много силен принос за привързаността ми към Милан. В последствие разбрах какво точно е Милан.
Разбрах, че това освен много велик клуб е и много голяма марка, футболна марка, с която абсолютно всички са принудени да се съобразяват. Разбрах за историята на клуба, за неговите големи и не чак толкова големи играчи и много ясно си дадох сметка, че това е един омагьосан кръг, в който влезеш ли - няма излизане. Започнах да гледам и клиповете в интернет от мачовете на Милан изиграни в близките 20 години, които ясно показват какво означава футболно майсторство и перфектционизъм с изпълненията на Ван Бастен, Рийкард, Гулит, а малко по-късно и на Бобан, Савичевич и на сегашния ни треньор Леонардо. Но едно от нещата, което най-много ме грабна беше играта ни в защита. Такава класа, спокойствие и излъчване не бях виждал дотогава.
3. А кой е мачът, оставил най-голям отпечатък във вашето съзнание?
Определено това е финалът в Истанбул. Мачът започна невероятно, като в сънищата на най-запалените фенове. Гол още в 1-та минута и то на Капитана, на Големия Паоло! След това последваха и гениалните извеждащи пасове на Кака и Шева, а след тях и много презицните и точни завършеци на Креспо.
Истинска магия и безценна футболна лекция! След това обаче всички знаем какво се случи. Но дори и загубен, този финал беше един от най-красивите мачове на Милан, та дори бих казал, че и в цялата история на европейския и световен футбол. Последствията след този мач бяха много дълболки, а емоцията и чувствата след него бяха в продължение на месеци. Много безсънни нощи, в които се питах как отборът играещ, който към момента играе най-ефективния футбол е способен да загуби след 3 гола аванс. Това е едно от нещата, на които може би никога няма да си отговоря.
4. Любимият Ви играч в миналото и сега?
Това е един много сложен въпрос, съдейки какво говори историята на Милан. Но все пак ще се опитам да отговоря. Гледайки компилациите с изпълненията на едни от най-великите ни играчи, бих казал, че Марко Ван Бастен е моят любимец от миналото, а от сегашните ни играчи бих посочил Алесандро Неста. Това е един истински шедьовър, рядък талант, който ние имаме щастието и честта да притежаваме. Футболният му интелект е несравним, няма втори такъв централен защитник, поне не засега.
5. След слабия старт на отбора, Има ли сили отбора да спечели Скудетото, а защо не и Шампионска лига?
Стартът на сезона наистина беше под критичната точка, но погледнато вече към днешна дата, точковият ни актив е най-добър в сравнение с последните сезони. Мисля, че отборът няма сили да спечели Скудетото, но това не е защото нямаме играчите за това постижение, а защото на отборът през последните 3 години му липсва едно нещо и то се казва постоянство. Към този момент отборът ни не е способен да дълги серии от мачове, в които постоянно да показва класа и добра игра във всички фази. За това естествено главна роля играе и средната възраст, която с всяка изминала година се покачва, защото ядрото на отбора през последните 6 години не е особено променено, с малки изключения като напускането на Кака и пристигането на Роналдиньо. Но "сърцето" на отбора е същото - разчита се на едни и същи хора да градят играта.
Почти същото нещо важи и за ШЛ, но с тази разлика, че там ние притежаваме нещо, което май никой друг не притежава и то се казва сърце. Именно то помогна на Малдини и ко. преди 2 години да вдигнат 7-та Купа над главите си. А това дали имаме сили още този сезон да спечелим ШЛ мога да кажа, че имаме сили. ШЛ не е маратон, в който ако се спънеш и шансът ти да изпревариш този пред теб е минимален. В ШЛ се изискват други качества, а именно класа, опит и спокойствие. Милан ги има тези качества, а след груповата фаза най-ясно ще си проличи до колко можем да ги използваме. Смятам, че при не толкова тежък жребий на 1/8 финалите можем да вдигнем 8-та Купа, а прескочим ли 1/4 финал съм готов да се обзаложа на всичко, че сме Царете на Европа. Но нека първо дойде жребият.
6. Как определяте поведението на трансферния пазар на ръководството в последно време?
Трансферната ни политика е много особена и бих казал, че много малко хора могат истински да я разберат, като аз не влизам в това число. Ръководството ни направи една непростима грешка, чиито последици ще трябва да потърпим още 2-3 сезона, а именно че забави подмладяването и интегрирането на млади играчи в отбора.
Този процес трявбаше да започне веднага след финала в Атина, но сякаш Берлускони и Галиани се заслепиха от този успех и си помислиха, че в състава има още "хляб", но уви, оказа се че това изобщо не е така и последствията знаем какви бяха и все още продължават да бъдат. Отделно от това ръководтсвото ни също допусна огромна грешка, позволявайки през лятото на 2006 г. да си тръгне основният реализатор и вече превърнал се в легенда на отбора Андрий Шевченко. Има много версии по този случай, но аз лично смятам, че ръководството просто не пожела да задържи Андрий, в следствие на което нападателната ни мощ и креативност стремглаво литна надолу, а кариерата на Шева буквално се провали и то заради не дотам добрата преценка на ръководството и детските, и лишени от всякаква футболна логика, прищявки на Роман Абрамович.
7. Какво бихте променили в Милан на момента ако имахте възможността да го направите?
Тук ще се опитам да бъда кратък. На момента бих освободил няколко човека от отбора, а на тяхно бих взел един ляв бек и един креативен халф.
8. Какво мислите за Леонардо? Има ли бъдеще отбора под негово ръководство?
Мнението ми за Леонардо е изцяло положително и аз бях един от тези, които най-много се радваха при назначаването му в края на май месец. Мисля, че той един човек с интересно виждане върху играта.
По мое мнение той я вижда и иска тя да е нападателна, зрелищна и най-вече резултатна, което при Анчелоти това нещо просто липсваше през последните му 2 сезона при нас. За това естествено си има и обясними причини. Смея да твърдя, че Леонардо може да постигне много като наш треньор, но за тази цел ръководството не трябва да допуска същата грешка, каквато допусна при Анчелоти, а именно интеграцията на "свежа кръв" и то навреме.
9. Сърцето на отбора - Гатузо! Мислите ли, че ще напусне Милан през януари?
Рино е една от фундаменталните фигури в Милан, като играч и като присъствие. Той е един лидер на терена, готов на всичко за Милан. Проливен дъжд, топката минава, хвърчат зъби, дращят нокти и кой мислите, че е там? Как кой? Рино! Това е той - уникален. Раздал се е в толкова много битки, кои спечелени, кои загубени, но важното е, че той винаги е в центъра на събитията и почти във всички срещи намесите му са ни спасявали от опасни контраатаки, които не се знае как ще завършат. Друг обаче е въпросът до колко вече подобен играч се вписва в новите виждания на Леонардо за красив, нападателен и резултатен футбол. Моето мнение е, че Рино има място в отбора и то е същото, както и преди.
Да, мисля, че Рино ще остане в отбора, поне до края на сезона, защото Галиани е твърдо решен да го задържи. Но предложението му за доживотен договор е малко пресилено, поне според мен. Защото основните козове на Рино са издръжливостта му на терена и безкрайното тичане по време на мач, а с тези почти 32 години, които ще навърши през януари тези качества леко, леко изгасват.
10.Какво ще пожелаете на посетителите на www.acmilan-bg.com
На посетителите на сайта пожелавам винаги да подкрепят отбора. Няма значение в каква форма и състояние се намира отборът. Както естествено ги съветвам и да се регистрират във форума на фен-сайта и да споделят идеите и вижданията си.
Интервюто проведе: Венцислав Мекерешки
Рубриката “Пряка линия” отново стартира. С поредния гост ще се запознаете във въпросите към него по-долу: 1. Бихте ли разказали нещо за Вас?
Казвам се Мартин Денков на 22г., а във форума съм известен като Nesta™ или просто Марто. В момента съм студент последна година в СУ. Родният ми град е Плевен, но от 3 години живея в София, а съдбата сякаш си прави малка шега с мен, като ме праща да работя Перник.
Там съм кларинетист - солист в Пернишкия Духов Оркестър. Свиря и на саксофон, като с него изпълнявам поп и джаз музика. Това е в общи линии.
2. Откога сте фен на Милан и защо избрахте росонерите за любим тим?
Фен съм на отбора от сравнително скоро - от преди 6 години, а избрах Милан, защото този отбор, гледайки го, успя да ме грабне по един особен начин. Обликът на отбора тогава беше по-различен от този на останалите отбори. Иначе самото "влюбване" се случи по време на полуфиналите в ШЛ срещу отбора на Аякс, а Индзаги, Шева и Малдини имат много силен принос за привързаността ми към Милан. В последствие разбрах какво точно е Милан.
Разбрах, че това освен много велик клуб е и много голяма марка, футболна марка, с която абсолютно всички са принудени да се съобразяват. Разбрах за историята на клуба, за неговите големи и не чак толкова големи играчи и много ясно си дадох сметка, че това е един омагьосан кръг, в който влезеш ли - няма излизане. Започнах да гледам и клиповете в интернет от мачовете на Милан изиграни в близките 20 години, които ясно показват какво означава футболно майсторство и перфектционизъм с изпълненията на Ван Бастен, Рийкард, Гулит, а малко по-късно и на Бобан, Савичевич и на сегашния ни треньор Леонардо. Но едно от нещата, което най-много ме грабна беше играта ни в защита. Такава класа, спокойствие и излъчване не бях виждал дотогава.
3. А кой е мачът, оставил най-голям отпечатък във вашето съзнание?
Определено това е финалът в Истанбул. Мачът започна невероятно, като в сънищата на най-запалените фенове. Гол още в 1-та минута и то на Капитана, на Големия Паоло! След това последваха и гениалните извеждащи пасове на Кака и Шева, а след тях и много презицните и точни завършеци на Креспо.
Истинска магия и безценна футболна лекция! След това обаче всички знаем какво се случи. Но дори и загубен, този финал беше един от най-красивите мачове на Милан, та дори бих казал, че и в цялата история на европейския и световен футбол. Последствията след този мач бяха много дълболки, а емоцията и чувствата след него бяха в продължение на месеци. Много безсънни нощи, в които се питах как отборът играещ, който към момента играе най-ефективния футбол е способен да загуби след 3 гола аванс. Това е едно от нещата, на които може би никога няма да си отговоря.
4. Любимият Ви играч в миналото и сега?
Това е един много сложен въпрос, съдейки какво говори историята на Милан. Но все пак ще се опитам да отговоря. Гледайки компилациите с изпълненията на едни от най-великите ни играчи, бих казал, че Марко Ван Бастен е моят любимец от миналото, а от сегашните ни играчи бих посочил Алесандро Неста. Това е един истински шедьовър, рядък талант, който ние имаме щастието и честта да притежаваме. Футболният му интелект е несравним, няма втори такъв централен защитник, поне не засега.
5. След слабия старт на отбора, Има ли сили отбора да спечели Скудетото, а защо не и Шампионска лига?
Стартът на сезона наистина беше под критичната точка, но погледнато вече към днешна дата, точковият ни актив е най-добър в сравнение с последните сезони. Мисля, че отборът няма сили да спечели Скудетото, но това не е защото нямаме играчите за това постижение, а защото на отборът през последните 3 години му липсва едно нещо и то се казва постоянство. Към този момент отборът ни не е способен да дълги серии от мачове, в които постоянно да показва класа и добра игра във всички фази. За това естествено главна роля играе и средната възраст, която с всяка изминала година се покачва, защото ядрото на отбора през последните 6 години не е особено променено, с малки изключения като напускането на Кака и пристигането на Роналдиньо. Но "сърцето" на отбора е същото - разчита се на едни и същи хора да градят играта.
Почти същото нещо важи и за ШЛ, но с тази разлика, че там ние притежаваме нещо, което май никой друг не притежава и то се казва сърце. Именно то помогна на Малдини и ко. преди 2 години да вдигнат 7-та Купа над главите си. А това дали имаме сили още този сезон да спечелим ШЛ мога да кажа, че имаме сили. ШЛ не е маратон, в който ако се спънеш и шансът ти да изпревариш този пред теб е минимален. В ШЛ се изискват други качества, а именно класа, опит и спокойствие. Милан ги има тези качества, а след груповата фаза най-ясно ще си проличи до колко можем да ги използваме. Смятам, че при не толкова тежък жребий на 1/8 финалите можем да вдигнем 8-та Купа, а прескочим ли 1/4 финал съм готов да се обзаложа на всичко, че сме Царете на Европа. Но нека първо дойде жребият.
6. Как определяте поведението на трансферния пазар на ръководството в последно време?
Трансферната ни политика е много особена и бих казал, че много малко хора могат истински да я разберат, като аз не влизам в това число. Ръководството ни направи една непростима грешка, чиито последици ще трябва да потърпим още 2-3 сезона, а именно че забави подмладяването и интегрирането на млади играчи в отбора.
Този процес трявбаше да започне веднага след финала в Атина, но сякаш Берлускони и Галиани се заслепиха от този успех и си помислиха, че в състава има още "хляб", но уви, оказа се че това изобщо не е така и последствията знаем какви бяха и все още продължават да бъдат. Отделно от това ръководтсвото ни също допусна огромна грешка, позволявайки през лятото на 2006 г. да си тръгне основният реализатор и вече превърнал се в легенда на отбора Андрий Шевченко. Има много версии по този случай, но аз лично смятам, че ръководството просто не пожела да задържи Андрий, в следствие на което нападателната ни мощ и креативност стремглаво литна надолу, а кариерата на Шева буквално се провали и то заради не дотам добрата преценка на ръководството и детските, и лишени от всякаква футболна логика, прищявки на Роман Абрамович.
7. Какво бихте променили в Милан на момента ако имахте възможността да го направите?
Тук ще се опитам да бъда кратък. На момента бих освободил няколко човека от отбора, а на тяхно бих взел един ляв бек и един креативен халф.
8. Какво мислите за Леонардо? Има ли бъдеще отбора под негово ръководство?
Мнението ми за Леонардо е изцяло положително и аз бях един от тези, които най-много се радваха при назначаването му в края на май месец. Мисля, че той един човек с интересно виждане върху играта.
По мое мнение той я вижда и иска тя да е нападателна, зрелищна и най-вече резултатна, което при Анчелоти това нещо просто липсваше през последните му 2 сезона при нас. За това естествено си има и обясними причини. Смея да твърдя, че Леонардо може да постигне много като наш треньор, но за тази цел ръководството не трябва да допуска същата грешка, каквато допусна при Анчелоти, а именно интеграцията на "свежа кръв" и то навреме.
9. Сърцето на отбора - Гатузо! Мислите ли, че ще напусне Милан през януари?
Рино е една от фундаменталните фигури в Милан, като играч и като присъствие. Той е един лидер на терена, готов на всичко за Милан. Проливен дъжд, топката минава, хвърчат зъби, дращят нокти и кой мислите, че е там? Как кой? Рино! Това е той - уникален. Раздал се е в толкова много битки, кои спечелени, кои загубени, но важното е, че той винаги е в центъра на събитията и почти във всички срещи намесите му са ни спасявали от опасни контраатаки, които не се знае как ще завършат. Друг обаче е въпросът до колко вече подобен играч се вписва в новите виждания на Леонардо за красив, нападателен и резултатен футбол. Моето мнение е, че Рино има място в отбора и то е същото, както и преди.
Да, мисля, че Рино ще остане в отбора, поне до края на сезона, защото Галиани е твърдо решен да го задържи. Но предложението му за доживотен договор е малко пресилено, поне според мен. Защото основните козове на Рино са издръжливостта му на терена и безкрайното тичане по време на мач, а с тези почти 32 години, които ще навърши през януари тези качества леко, леко изгасват.
10.Какво ще пожелаете на посетителите на www.acmilan-bg.com
На посетителите на сайта пожелавам винаги да подкрепят отбора. Няма значение в каква форма и състояние се намира отборът. Както естествено ги съветвам и да се регистрират във форума на фен-сайта и да споделят идеите и вижданията си.
Интервюто проведе: Венцислав Мекерешки
04.12.2009
Венцислав Мекерешки