Играчи, чиято кариера е преминала само в един отбор

[nikossf]

Здравейте ! Все по-рядко срещано в днешно време е един играч да прояви лоялност и да играе само в един отбор през цялата си кариера. В следващата статия ще си припомним за някои от най-великите играчи в историята на футбола, които не бяха изкушени от възможността да преминат в друг отбор и останаха верни на клуба на сърцето си. Желая ви приятно четене !

Лев Яшин – Динамо (Москва) Руският футболист, известен с прякора „Черният паяк “ е единственият вратар носител на Златната топка, която печели през 1963г. Знаменитата му кариера преминава само в един отбор – Динамо (Москва), за който записва общо 358 мача. Дебютира едва на 17 години през 1946г. Не всичко протича гладко в кариерата му като в нейното начало не е неизменен титуляр на вратата, а и не е особено добре приет от феновете на Динамо. Това е нещо, което се повтаря и на по-късен етап от кариерата му, след като СССР отпада на четвъртфинал на Световното първенство през 1962г, феновете призовават вратаря да се оттегли от професионалния спорт. Бесни привърженици хвърлят камъни по къщата му, а на всички стадиони е посрещан с освирквания. Като всеки голям играч и Яшин притежава невероятен характер. Само година след тези събития печели най-ценния индивидуален приз във футбола – Златната топка, като помага на Динамо да спечели титлата на СССР, допускайки само 6 гола в 27 мача. В кариерата си изиграва 812 мача и успява да опази вратата си от гол в 270 случая. Умението му да спасява дузпи му помага да отрази 150 наказателни удара. Избран е от ФИФА за най-добрия вратар на ХХ век.

Луис Арконада – Реал (Сосиедад) Дългогодишният играч на баските от Сосиедад и испанския национален отбор е един от най-добрите вратари в историята на Испания. „Ел Пулпо“ (Октоподът), както е известен Арконада се присъединява към отбора на Реал (Сосиедад), когато е на 16 години и след само две години успява да измести титуляра Урути. С него в състава баските печелят две последователни титли на Испания през 1980/1981 и 1981/1982, както и Суперкупата на страната. Атестат за неговите качества и постоянство е избирането му три пъти поред за най-добър вратар на Испания. С националния отбор е вицешампион от европейското първенство от 1984г.

Карлес Пуйол – Барселона Сърцатият бранител на Барселона играе за родния си тим в продължение на 15 години, през които печели множество трофеи. Въпреки че не е от най-надарените в техническо отношение играчи, които са излизали от прословутата Ла Масия, Пуйол се утвърждава в сърцето на отбраната на „каталунците“ благодарение на своята упоритост и непримиримост. След напускането на Луис Енрике бранителят и определен за капитан на Барселона. В може би най-успешния период в историята на „блаугранас“ Пуйол води тима си към спечелването на редица трофеи. С националния отбор на Испания е световен и европейски шампион, като не успява да участва на ЕП през 2012г поради получена контузия малко преди началото на турнира. Отказва се от професионалния футбол през 2014г, като в последния си сезон не успява да спечели титлата на Испания в драматичен спор с Атлетико (Мадрид).

Паоло Малдини – Милан Може би най-известният футболист, чиято кариера преминава само в един клуб. Записва първия си мач с екипа на Милан на 20 януари 1985г в мач срещу Удинезе. Малдини е част от отбора на „росонерите“, който доминира след като клубът е придобит от Силвио Берлускони. Първият спечелен трофей от Паоло идва през 1988г, когато е завоювана титлата под ръководството на Ариго Саки. Именно Саки преквалифицира Малдини, който започва кариерата си като десен защитник. Успешните години продължават и Милан е сред фаворитите, както в Серия А, така и в КЕШ/ШЛ. След отказването от футбола на дългогодишния му съотборник Франко Барези Малдини наследява капитанската лента на „росонерите“. Два пъти остава на трето място в класацията за Златната топка. През 2009г идва и края на професионалната му кариера, в която изиграва впечатляващите 902 мача с екипа на Милан.

Франко Барези – Милан Легендарният капитан на Милан защитава червено-черните цветове в рамките на цели 20 години. Дебютира едва на 17 години на 23 април 1978г при победата на водения от Нилс Лиедхолм състав срещу Верона. През следващия сезон се утвърждава в центъра на отбраната и Милан успява да спечели титлата. Следват няколко мрачни години в историята на „росонерите“, които първо са изхърлени от Серия А, а впоследствие след завърщането си там, изпадат. Барези е повикан в състава на Италия за СП през 1982г, но той отказва поканата, тъй като предпочита да остане в Милан, за да се подготви за сезона в Серия Б. Милан печели шампионата на второто ниво в италианския футбол и отново е част от Серия А, а Барези е избран за капитан след като Алдо Малдера и Фулвио Коловати напускат тима. Железният защитник е част от тима на Милан, който господства по италианските и европейските терени в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Любопитна история е, че Барези е отхвърлен от Интер, които предпочитат неговия брат Джузепе.

Джузепе Бергоми – Интер Един от най-добрите италиански защитници за всички времена играе за тима на тима Интер от 1979г до 1999г. Дебютира на 16 години през сезон 1980/1981г, като бързо си спечелва титулярно място и дори е повикан в национални отбор за Световното първенство в Испания през 1982г. С тима на Интер, който остава в сянката на градския си съперник Милан, има спечелена само една титла на Италия през сезон 1988/1989г, но пък в европейските турнири успява на три пъти да спечели Купата на УЕФА. Изиграва 517 мача за „нерадзурите“, в които отбелязва 24 гола, отегля se от футбола през 1999г.

Джачинто Факети – Интер могат да се похвалят с още един свой играч, чиято кариера е преминала изцяло със синьо-черния екип. Благодарение на качествата си, левият защитник активно участва в атаките на тима си, което през 60-те и 70-те не е типично за крайните защитници. С отбора на Интер печели на четири пъти титлата на Италия, както и Купата на Европейските Шампиони през 1964г и 1965г, побеждавайки на финала съответно Реал (Мадрид) и Бенфика. Факети дълго време държи и рекорда за най-много отбелязани голове от защитник в рамките на един сезон – 10, преди Марко Матераци да подобри това постижение. Печели европейската титла с Италия през 1968г и остава втори на Световното първенство две години по-късно.

Джейми Карагър – Ливърпул „Кара“ както е известен Карагър сред привържениците на Ливърпул играе за тима от града на Бийтълс в продължение на 17 сезона. Интересното при Карагър е, че израства като фен местния съперник на Ливърпул – Евертън. Дебютира за „червените“ в среща от турнира за Купата на Лигата в началото на 1996г. Пробивът му в първия тим става през сезон 1997/1998г, а през следващата година е избран за играч на сезона на отбора. Карагър е част от възраждането на тима под ръководството на Жерар Улие и впоследствие Рафа Бенитес, като успява да спечели Купата на УЕФА, Шампионската Лига и Купата на Англия. Единственият трофей на клубно ниво, който липсва в колекцията му е титлата от Висшата Лига. Карагър изиграва 737 двубоя за „червените“ преди да се откаже през 2013г.

Тони Адамс – Арсенал Стълбът в отбраната на Арсенал е част от един от най-успешните британски тимове в историята. Адамс прави своя дебют с екипа на „топчиите“ месец след като е навършил 17 години през 1983г. През следващите няколко сезона постепенно се утвърждава в тима и през 1987г печели първия си голям трофей – Купата на Лигата. Заедно с Лий Диксън, Найджъл Уинтърбърн и Стийв Боулд сформират знаменитата защитна четворка. Под ръководството на Джордж Греъм Арсенал завоюват множество трофеи като слагат край на доминацията на Ливърпул в първенството. Успява да се пребори със зависимостта си от алкохола и да се завърне на висота в отбора на „артилеристите“, за да спечели още няколко трофея. Прекратява кариерата си през 2002г и се захваща с мениджърската професия.

Пол Скоулс – Манчестър (Юнайтед) Един от представителите на прочутия „Клас 92“ Скоулс се превръща в един от най-важните играчи за Манчестър (Юнайтед) и в един от най-добрите полузащитници в света. По време на кариерата си при „червените дяволи“ успява да спечели 25 значими трофея, сред които 11 титли на Висшата лига и две купи от турнира на Шампионската Лига. За безспорните качества на Скоулс говори и отношението, което показват някои от легендарните играчи в историята. Пеле заявява следното – „ако играех с Пол Скоулс щях да отбележа много повече голове“. Тиери Анри определя англичанина като най-добрия играч в историята на Висшата Лига. Скоулс се отказва в края на сезон 2010/2011, за да се завърне само няколко месеца по-късно, в началото на 2012г. Печели още една титла през 2013г и окончателно се отегля от играта.

Райън Гигс – Манчестър (Юнайтед) Още един представител на „Клас 92“, който остава верен на клуба си през цялата си професионална кариера. Лявото крило бързо си спечелва титулярно място и се превръща в неразделна част от тима, установил своята доминация във Висшата Лига. Гигс се отличава с постоянство в изявите си и успява да отбележи гол в Премиърлийг във всеки от сезоните с изключение на последния, когато за кратко изпълнява и ролята на мениджър след освобождаването на Дейвид Мойс. Въпреки изключително успешната си кариера на клубно ниво, уелсецът не успява да запише участие на голямо първенство с националния тим на страната си. След отказването си от футбола през 2014г започва кариера на треньор.

Франческо Тоти - Рома „Принцът на Рим“ остава верен на клуба на сърцето си през цялата си кариера продължила впечатляващите 24 години. Тоти изиграва общо 619 мача за Рома, в които отбелязва 250 гола. С екипа на „вълците“ печели скудетото през сезон 2000/2001г, като в още няколко случая Рома е близо до титлата, но в крайна сметка остава на 2-ро място в крайното класиране. Въпреки интереса на по-големи отбори, в които Тоти щеше да има много по-успешна кариера от гледна точка на трофеите, той избира избира да продължи да играе на стадио Олимпико. Един от най-талантливите плеймейкъри прекратява кариерата си през май 2017г, когато в последния кръг от сезон 2016/2017г влиза в игра на мястото на Мохамед Салах.

Динко Дерменджиев - Ботев (Пловдив) Нападателят отдава цялата си кариера на пловдивския Ботев, с чийто екип изиграва 447 мача и отбелязва 194 гола. Шампион и носител на Купата на България, избиран е три пъти за футболист на годината на Пловдив, както и за играч на ХХ век на града. С националния отбор на България записва три участия на световни първенства ( 1962г, 1966г и 1970г ). След прекратяване на кариерата си като футболист е треньор на много отбори, сред които Ботев и Локомотив, Шумен и Левски.