) и господа - представям ви R.Gullit.nikossf : Здравей, би ли разказал накратко за себе си на нашите читатели ?
R.Gullit : Казвам се Петър, от малко по-старата генерация фенове съм, когато достъп до мачове на Милан беше лукс. Разбирай краят на 80-те, когато се запалих по този велик клуб. Горд татко на принцеса и принц, гарантирани фенове на отбора заради мен и майка им, която също е позната, дори преди мен в историята на този форум. Не е тайна, старите фенове помнят
nikossf : Да се върнем към самото начало. Как възникна идеята да бъде направен сайт и форум на нашия, както и на милиони други фенове по целия свят, любим отбор. Имаше ли притеснение, че може да не се получат нещата поради липса на достатъчно време? Все пак всички вие от екипа имате работа, семейства,а за да се развива сайта човек трябва да отдели не малко от свободното си време.
R.Gullit : О, тук заслугата е изцяло и само на един човек. Това е собственикът на сайта и форума към него, познат като @Capolavoro, Александър Сергеев. Който с личното време, единствено собствени средства и усилия, желанието и онази фенска любов, още преди почти 18 г (Сашо, толкова ще дойдат, нали?), създаде това място. В него много хора намериха нови познанства и създадоха приятелства, живи и до днес.
Само мога да му благодаря, че ми гласува доверие да съм му помощник в развиването, в което замина наистина много лично време, понякога нерви и странни моменти, но резултатът си заслужаваше всичко. Зад кулисите има още негови приятели, "удряли" рамо в годините, на които лично аз благодаря.
Най-горди бяхме с това, когато по едно време се наредихме редом до фен-сайта на Арсенал, като най-посещаваните в България.
Между другото, като че ли сме намерили баланс към днешна дата, който не изисква много лично време, защото с годините нещата се изчистиха. Удоволствието дори за качване на една новина в сайта остана.
Макар и отскоро, ти си голям помощник в това, не знам дали си даваш сметка. Вкарваш свежест с многобройни преводи, които правиш и се публикуват и четат.
nikossf : Имало ли е момент през тези вече 17 години, в който да си кажеш – до тук бях, не искам да се занимавам повече, нямам сили и енергия да се занимавам с това, тъй като като човек, който следи почти от самото начало се е случвало да има и да ги наречем проблемни потребители ?
R.Gullit : Връщаш ме и към тези моменти, но не защото са ни пречили. Научили сме се покрай тях и на грешни, и на верни неща, които са помогнали най-вече на Сашо да търпи и да направи това място толкова дълголетно. Днес тези спомени дори са повод за закачки между няколко човека, помнещи това минало.
nikossf : И така плавно да преминем към футболната тема. От кога си фен на Милан, има ли някаква конкретна случка, която те накара да избереш именно червено-черния тим ?
R.Gullit : Ще избухна ли, ако кажа, че покрай Евро'88, когато аз бях на 8 без 2 месеца, майка ми пусна телевизора и нещо ми заобяснява за Йохан Кройф, който дори не бе там
а аз се загледах в тримата холандци, виждайки ги и след кратко време в Милан. Отделно, долу на двора пред блока всеки обсъждаше шампиона на Европа. Ритайки топката се кръщавахме с техните имена... Май не избухнах, чисто естествен процес при всяко дете, което търси своите идоли.Разбирайки, че те са част от Милан, процесът завърши естествено. Горе долу тогава бе започнал и възходът при Берлускони, напълно достатъчно за детските мисли да останат насочени към Милан следващите над 30 години.
nikossf : От псевдонима ти във форума, можем да направим заключение, че
един от легендарното холандско трио от края на 80-те години, а именно Рууд Гулит е твоят любим футболист. Какво те впечатли най-много в него и как прие напускането му в посока Сампдория след много успешните години и спечелените трофеи с червено-черния екип?
R.Gullit : Много болна тема, защото завършен отбор, който можеше да спечели поне още 1 КЕШ в онзи състав, бе разделен от характерите на двама души Гулит и Фабио Капело. Историята между тях всеки я знае, но надали някога ще разберем подробностите в нея, довели до караниците и раздялата.
Щом отборът остана без една от Златните си Топки, но продължи да е Фактор, то Гулит бе преодолим. Естествено, ще си остане Легенда за клуба, с тези плитки, веещи се при всеки финт и удар, довели до доста красиви голове.
nikossf : Кой мач на Милан ще остане завинаги в съзнанието ти ?
R.Gullit : Странно ще прозвучи, но мачът не е един и не са в полза на Милан. Загубите ме ядосват повече, отколкото победите ме радват, особено когато е видно кой е заслужил повече да спечели. Затова и не харесвам победи с никаква игра до ден днешен и критикувам след такива, вместо да се радвам. Е, футболът днес налага много грозни победи, ще свикна някак си.
Иначе мачовете в този ред на мисли са: Финалът с Олимпик Марсилия, в който ни извъртяха зверски, с мазната усмивка на Бернар Тапи по телевизията с Купата.
Сигурният уж финал с Аякс, в който топката не влизаше, за да ни вкарат в края и да продъня една стара табуретка от яд.
Мачът с Ювентус и непризнатият гол на Мунтари, лишил ни от титла. И може би така дал началото на края на Ерата Берлускони с продажбата на тогавашни лидери в отбора.
И досадният Дудек, вадещ всяка голова опасност второто полувреме и дузпите през 2005, но тук поне получихме реванш, та затова е на последно място в класацията
nikossf : Като човек, който следи Милан от много години и е свидетел на цялото управление на Силвио Берлускони и Адриано Галиани какво е твоето мнение за този период от 31 години, в който двамата бяха начело. Смяташ ли, че настоящото ръководство може да „влезе в обувките“ на хора като Галиани и Берлускони и да издигне клуба на по-високо ниво.
R.Gullit : Тези двамата бяха феномени и новатори във всяко отношение. Прийомите, с които градиха отбора и го държаха на високо ниво толкова дълго са за учебник. Самите футболисти говорят за това как Берлускони им е говорил и убеждавал да дойдат. Говорят за семеен дух. Човек с его, като Ибрахимович, сам е казвал кой е вторият му дом...
Някой от похватите на "късния" Галиани, останал без широкия гръб на финансиране на Берлускони, са залегнали в поведението на футболните агенти и отбори към днешна дата. Наем, висока заплата, параметро зеро трансфер. Всичко това се доразви и изопачи, но навремето, смеейки се на безпаричието ни, станахме свидетели на нов тип подход, довел до зверско влияние на агентите днес, особено при преминаването без пари от един клуб в друг с огромни заплати. Галиани това опитваше, макар и в други финансови мащаби, но не даваше тази заплати на правилните играчи.
Днес, вече с водещата роля на това, че от футбол може и да се печели, трудно ще видим подобен род поведение от новите ръководители. Липсата на почти всякаква лоялност у играчи, многото завъртяни пари и разликата в начина на мислене на различните поколения, ще оставят романтиката на Берлускони и Галиани в миналото. Прагматизъм и счетоводни анализи вече водят до нов тип поведение, за което Берлускони е говорил преди 20 години, знаейки че няма да може да държи това темпо.
Очаквам от сегашните да са подготвени за новите реалности. Романтиката отмина.
nikossf : Дълги години не успявахме да се класираме за Шампионската Лига. През миналия сезон за първи път от 2007г играхме полуфинал, който за съжаление загубихме убедително от Интер. Предвид тежката група, която ни отреди жребият тази година, до къде смяташ, че ще ни стигнат силите в турнира. На скоро Леао изрази мнение, което изненада може би доста хора, че Милан в близко време отново ще бъде Кралят на Европа. Има ли резон в думите му или все още сме далеч от 8-та купа в турнира ?
R.Gullit : Фенското желание у мен за Осмата опира до гореописания романтизъм от миналото, който, обаче, вече не е на мода. За да бъдем конкурентни, трябва да следваме стъпки, в които изоставаме с около петилетка. Пропуските бяха на чисто ръководно ниво, което ни постави далеч от избора на таланти и топ-играчи, с които да сме близо до отборите, които се учиха от нас, а сега ще трябва да е обратното. Изпуснахме кога трендът започна да се обръща в друга посока.
С харизмата на Малдини бе поставена основата и настройката, затова и стигнахме до етап, за който не бяхме съвсем готови, но показахме потенциал. Групата в ШЛ не ни е проблем, ако този потенциал се реализира правилно и се донастрои психологията на играчите. Мисля, че Леао има подобно нещо предвид, като при него горното е основополагащо, за да се доразвие.
nikossf : В последните три години наставникът Стефано Пиоли успя да постигне доста добри резултати – първо класира отбора за ШЛ, след това дойде и титлата, а през миналта година и споменатият вече полуфинал в турнира на богатите. Срещите с по-скромните отбори и дербитата с Интер, обаче като че ли се оказват доста сложен ребус за него. Смяташ ли, че ръководството постъпи правилно като гласува доверие в него през лятото или беше време за промяна и да бъде назначен нов специалист ?
R.Gullit : Уважавам Пиоли за това, че се научи да слуша по-големите лидери от него, които вече ги няма и успя да ги допълни, за да стигне до тези постижения. Благодарение на тези хора смени орбитата. Сега трябва да покаже какво е запомнил от уроците по мотивация от Златан и Малдини.
Не е лошо да погледне и в чуждия лагер, да разбере, че финал в Европа не се стига само със скъпа селекция. Има и огромна треньорска роля в настройката на играчите за всеки двубой. Той трябва да ги убеди, че са повече от противника, да вдъхне увереност и обединеност по терена и да ги накара да се затичат един за друг, да имат желанието да се доказват. Ако нямат мотивацията да докажат, че са по-добрият отбор, няма да стане. Затова страдаме, защото срещу нас има желание за себедоказване, което е по-силно от нашето. В комбинация с таланта на играчите ни, ребусът пред Пиоли е решим, но ако не може да даде стимул, значи не е правилният човек да продължи започнатото.
nikossf : Предполагам си запознат с новия регламент за Шампионската Лига, който ще влезе в сила от началото на следващия сезон. Промените, които са направеи са изцяло съобразени с най-силните отбори от топ първенствата, които не могат да си позволят да пропуснат участие в турнира. Като че лиидеята за битка между най-добрите отбори от Европа, с каквато цел е създаден турнира преди повече от 60 години, все повече избледнява. Достъпът на по-скромните отбори става почти невъзможен. Как можем да си обясним мълчанието на тези отбори в настоящата ситуация, защото всички си спомяме реакциите, които последваха през пролетта на 2021г от идеята за създаване на Суперлига?
R.Gullit : Още едно доказателство е това решение за изчезващата романтика и обръщането на футбола към комерсилизация и бизнес, с цел печелене на пари. Няма да видим скоро Цървена Звезда носител на КЕШ.
Но и подчертаната, дори исторически, разлика между отделните части в Европа, по икономически критерии, дава отражение на способността за инвестиции във футбола по региони. Оттам влиянието на по-бедните клубове е точно като в останалите аспекти от живота, а описаното от теб е резултатът. Към момента няма аргументи в съзнанието на ръководството на УЕФА, което да допусне лесно отбори с по-бедна публика и покупателна способност, която да плаща за целия продукт да е там, наравно с по-богатите нации. Последните реално издържат финансово целия замислен комерс. Ще ги филтрира, а малкото допуснати отбори ще се радват, че са при парите, вместо да роптаят.
nikossf : Виждаш ли в лицето на някои от настоящите състезатели, играч, който може да се превърне в легенда за клуба или вече не може да говорим за романтика във футбола, когато един играч прекарва голяма част от кариерата си в един отбор?
R.Gullit : Като се хвана за гореизложеното, с това че клубът изостава по няколко основни показателя от можещите да задържат водещи играчи, то към момента не виждам как.
Ако мънибола стане водещ при нас, романтика и лоялност ще изгаснат още на ниво ръководни решения. Единствено местни момчета, могат да дадат някаква друга посока, но пък и самата държава трябва да даде повече възможности на клубовете да печелят повече на местно ниво.
nikossf : И така, постепенно стигнахме до последния въпрос. Ако имаше възможността да вземеш три решения, свързани с управлението на Милан, какви щяха да бъдат те ?
R.Gullit : Ще са с насоченост към бъдещето, но за да са успешни, трябва да са последователно свързани. Аз не съм фен на мънибол, затова ще насоча усилията към:
1. Задължителния собствен нов и модерен стадион, който ще доведе до повече приходи и ще продам името, очевидно модерен начин за издръжката му.
2. Чистият собствен приход ще отиде по усилията за запазване на правилното ядро от играчи, с подходящ праг на заплати. Който да се конкурира с клубовете от други първенства, защото сега "ножицата" е огромна. Конкурентен и печеливш отбор е равен на популярност, оттам на повече приходи, продадени артикули, по-скъпи права върху мачовете взети от телевизиите, което следва да доведе до пълна самоиздръжка, без продажби на водещи играчи. Затова считам мънибола за излишен. Селекцията само ще допълва нуждите.
3. Имайки тези основи, бих потърсил правилния екип от доказани хора. Свързани с клуба личности, даващи идентичност, които да поддържат правилно тези, вече станали минимални изисквания, за съществуване на голям клуб. На теория те биха били по-лоялни, следователно работещи за, а не против клуба.