Здравейте ! Вие сте с поредният брой на Rossoneri on fire. Гост тази седмица е Forze! Желая ви приятно четене !
nikossf : Здравей, би ли се представил накратко за нашите читатели ?
Forze : Здравей, Нико, здравейте Росонери! Казвам се Никола и съм роден в София в началото на 80-те години. Имам икономическо образование и дълго време се занимавах с оперативна дейност в сферата на финансите, но да речем, че в момента се опитвам да правя нещо друго.
nikossf : Кой е първият ти спомен, свързан с Милан и помниш ли първият двубой, който гледа на „росонерите‘‘ ?
Forze : Нямам ясен спомен, но по една или друга причина започнах да следя по-сериозно играта футбол чак през 1994 г. и по специално италианското калчо, ШЛ и германската Бундеслига. По това време най-силното първенство беше в Италия и най-голямо впечатление ми направи Милан. Освен това харесвах и италианския национален отбор и едва ли има нужда да напомням, че треньор там беше Ариго Саки, а в състава беше пълно с играчи на Милан. Мога да изредя без проблем повечето основни футболисти, но точно през онзи сезон най-големите звезди бяха нашите балкански момчета Савичевич и Бобан и разбира се голмайстора Марко Симоне. По-късно разбрах и оцених какви легенди на футбола бяха Барези, Тасоти, Малдини и Костакурта.
И така някак неусетно на полуфиналите в ШЛ с ПСЖ през пролетта на 1995 г. усетих, че стискам палци за играещите тогава в бяло росонери, а след финала бях много разочарован от загубата от младия отбор на Аякс. Следващия ми спомен е как в клуба изведнъж се озоваха двама от трите последни носители на Златната топка – Роберто Баджо и Джордж Уеа (чиято игра в ПСЖ харесах много) и останалото е история… Може да се каже, че се изковах като привърженик в един не чак толкова успешен период, но за сметка на това в отбора имаше уникални футболисти. Огромна роля имаше и стила на футбол на Фабио Капело, чийто перфекционизъм и стремеж към победите вероятно подсъзнателно са ми напомняли на двама от любимите ми спортисти – Майкъл Джордан и Михаел Шумахер.
nikossf : В началото на лятото се разделихме с дългогодишния собственик на Милан. За него „росонерите“ не бяха само бизнес проект, а истинска страст, както скоро каза Адриано Галиани в интервю. С какво ще запомниш управлението на тандема Берлускони-Галиани ?
Forze : Най-просто казано те успяха да достигнат върха на играта футбол през 20-и век. Невероятно колоритни фигури, но с винаги джентълменско поведение. Не само помогнаха да се върне позабравения шампионски дух, но изстреляха клуба на съвсем друго ниво, като същевременно държаха вътре да се запази една семейна атмосфера. Но най-вече си спомням и ще помня невероятните футболисти, които гледахме в Милан благодарение на тях.
Иначе въпреки някои противоречиви моменти в биографията на Берлускони, за мен и двамата с Галиани имат култов статус и от футболна гледна точка заслужават само уважение.
nikossf : Продължаваме работата по проекта за нов стадион в района Сан Донато. През този месец се очаква проекта да бъде представен пред местната община и жителите. Очакванията ти ще успеем ли да убедим заинтересованите страни и в близко бъдеще да направим така чаканата първа копка на новото съоръжение.
Forze : Надявам се да, тъй като това ще спомогне неимоверно за финансите на клуба. Със сигурност ще са необходими големи инвестиции в инфраструктура, която би била в интерес и на местните, така че се надявам този път да няма спънки.
nikossf : Преди една година РедБърд официално придобиха Милан и поеха управлението на клуба. През този период Гери Кардинале многократно заявяваше, че иска да продължи да развива клуба и да спечелим всички възможни трофеи. Имаме ли поводи за оптимизъм след тези 12 месеца, от какво може да сме доволни и кои недостатъци би посочил на управлението на Кардинале ?
Forze : Винаги се опитвам да гледам възможно най-обективно за това и не съм подхождал с предубеждение към Кардинале, а търпеливо изчаквах действията му. Е след първата година се натрупаха някои сериозни минуси свързани най-вече с начина по който се разделихме с Малдини. Ако трябва да бъда честен обаче, споделям много от нещата, които обяснява Кардинале – че футболния пазар има нужда да се нормализира, че за да се изгради добър отбор не е непременно и наложително трансферите да се съревновават по суми с тези, които харчат най-много, защото те не винаги го правят разумно. Че ползването на нови технологии предлага огромен потенциал за развитие, че трябва да се търсят нови пазари, а на вече съществуващите да се търсят нови начини за привличане на интереса и прочие… Ултимативно обаче на „полето“ на което ежедневно се водят битките винаги трябва човек с експертиза, който в подходящите моменти може да обърне нещата в твоя полза. Колкото и чепат характер да е Паоло, колкото и грешки да имаше, мисля че той беше този човек с огромни знания и разбиране за това как работи играта футбол. А също и с невероятна харизма способна да привлича и вдъхновява хората около него. Смятам, че Паоло имаше още много какво да даде на Милан, но явно с Кардинале имат огромен сблъсък на философиите. Също е редно да посочим, че след кошмарния януари, голям пропуск беше и липсата на нови попълнения през зимния трансферен прозорец – например в момента имаме три нови играча, които могат да играят от дясно, а през зимата взехме нула… Но и тук може само да гадаем какви са причините довели до това. Плюсове – отбора продължава да е все така стабилен финансово и Кардинале наистина изпълнява на практика думите си, че ще търси начин да разшири пазара за продукта „Милан“. Това, което ми дава надежда е, че след продажбата на ключов футболист като Тонали парите се реинвестираха в нови играчи, при това спрямо желанията на треньора, но следващото лято ситуацията може много лесно да се преобърне на 180 градуса, ако някой от Леао, Тео или Майк си тръгне. Друг плюс, е че за новия стадион се говори все по усилено и за разлика от дългия период на застой, в момента излизат доста по-конкретни новини.
nikossf : Започнахме силно сезона с три поредни победи над отбори, които през миналата кампания ни създадоха затруднения. Тежката програма в началото на сезона не е приключила и предстоят трудни мачове, както и Дерби Делла Мадонина. Очакваш ли да се борим за титлата до последния кръг или предвид многото промени този сезон най-важно е да си осигурим място в четворката, а догодина да мислим за нещо повече ?
Forze : Рано е за категорични прогнози, тъй като трябва да видим как ще потръгне играта на останалите отбори. Все пак, ако основните ни играчи се опазят от контузии и наказания си мисля, че ще сме сред фаворитите за скудетото заедно с Ювентус и Интер. За Наполи въпреки, че запазиха Осимен и Кварацхелия не съм убеден, че ще успеят да повторят миналия сезон. От останалите: Лацио, Рома и Аталанта винаги може да се намесят в борбата за Топ 4, но трудно за първото място.
nikossf : В четвъртък беше изтеглен жребият за Шампионската Лига. Пари СЖ, Борусия Дортмунд и Нюкасъл ще бъдат отборите, с които ще се борим за продължаване напред в турнира. Както и през 2021г, попаднахме в доста трудна група с качествени отбори. Какви според теб са ни предимствата пред тези тимове и с какво те ни превъзхождат към този момент ?
Forze : Предимствата са ни в традициите, невероятната публика на Сан Сиро и индивидуалните качества на Леао, Тео, Майк, а към тях май спокойно може да добавим и Пулишич. Новата схема като, че ли също се отразява добре на футболистите, а и вече понатрупали опит е време да излизат по-уверено в мачовете от ШЛ. От гледна точка на противниците - Дортмунд продадоха най-добрия си играч (Белингам) и треньора им е неопитен, на Нюкасъл пък цялостно им липсва опит в евро турнирите. При ПСЖ имаше голямо текучество и нов треньор, така че шанса да ги победим в поне единият от мачовете не е малък.
Предимства на другите – ние може да имаме традиции, но реално опита е на страната на ПСЖ и Дортмунд, тъй като са редовни участници в ШЛ, докато нас ни нямаше на картата близо 10 години. В това отношения Нюкасъл е най-скромния отбор, но това не трябва да ни заблуждава, защото те имат богат собственик, който инвестира много. А и както Ливърпул и Челси ни показаха две години по ред, в английското първенство се играе с невероятен интензитет (мачовете с Тотнъм не ги включвам по ред причини), така че ни очаква сериозен тест. Говорейки за интензитет - в един мач Дортмунд винаги биха могли да се мобилизират, особено пред тяхната публика и да ни създадат огромни проблеми. На ПСЖ като предимство бих дал Мбапе и дългата скамейка, а и някак съвсем между другото пак се наредиха сред петте отбора, които похарчиха най-много през лятото.
nikossf : Трансферният прозорец в Италия вече затвори. Как би оценил работата на Джорджо Фурлани и Джофри Монкада, които сякаш „на пожар“ трябваше да се заемат по-активно с меркатото след като клубът се раздели с Малдини и Масара ? Доста нови играчи бяха привлечени, но сякаш на две важни позиции не успяхме да се подсилим – типичен дефанзивен халф и заместник на Жиру.
Forze : Оценката ми е много добра, но за да дам малко контекст – не сравнявам Монкада и Фурлани с предшествениците им, не ги сравнявам и с най-големите на пазара, тъй като футбола в Италия изостава значително от тях. Също така след като даден футболист стане играч на Милан предпочитам да съм оптимистично настроен вместо да заема позиция тип "мани го тоя“ и "казвах ли ви аз". Естествено покрай събитията с Малдини трябва да призная, че в началото и аз бях много критично настроен, но в крайна сметка взехме доста играчи и повечето от тях се вписват добре. Спрямо цената и представянето им до момента мога да определя Пулишич, Рейндерс, РЛЧ и Окафор като „кражба“, а за останалите предстои да разберем.
Липсата на дефанзивен халф я отдавам на две неща – желанията на Пиоли са били за други позиции, а при трансфера на Муса ще си позволя да предположа, че американското му гражданство е добавило известна тежест при вземането на решение. С това в никакъв случай, не искам да омаловажавам качествата на момчето и искрено се надявам да заиграе добре! За централния нападател обяснението ми е подобно – предвид всички останали трансфери, не сме имали пари за наистина класен нападател, защото освен с висока цена те вървят и с едни от най-високите заплати. За това предполагам „истинския“ трансфер е отложен за следващото лято, когато ще имаме повече време, а надявам се и средства. Междувременно ще разчитаме на Жиру, Окафор и загадката Лука Йович.
nikossf : Футболът все повече се променя. Всяка година сме свидетели на рекордни трансфери и сякаш любимата ни игра все повече започва да прилича на Монополи. Трансферният прозорец още не е затворил, а сумата дадена за нови футболисти от клубовете по целия свят достигна 7,6 млрд евро. Смяташ ли, че ФИФА трябва да се намеси и да се опита да регулира сумите, които се дават за трансфери, както и заплатите на футболистите ?
Forze : Труден въпрос за който нямам ясен отговор. Най-просто смятам, че като във всеки един бизнес клубовете трябва да харчат според това което изкарват, а средствата добавени от собственици и спонсори не бива да надвишават драстично заработеното по спортен път. Съответно трябва да има някакъв лимит и регулации... които уж ги има, но виждаме как постоянно биват нарушавани и заобикаляни. Също имаме и проблема „богатите стават по-богати“, което до някъде обезсмисля дългосрочния интерес към играта, защото в един момент писва да гледаш как се въртят едни и същи отбори. Едно възможно решение е да намалим малко глобализацията и клубовете да разчитат повече на местни играчи, но и за това са необходими разумни правила, които да се спазват от всички.
За да обобщя нещата, не разчитам толкова на ФИФА и УЕФА и не смятам, че една прекалено директна намеса би била за добро. По-скоро се надявам в някакъв момент самите клубове и местните федерации да се стреснат и сами да поискат промяна.
nikossf : И така, стигнахме до последния въпрос. Виждаш ли в лицето на някои от настоящите футболисти, играч, който може да се превърне в легенда за клуба или вече не може да говорим за романтика във футбола, когато един играч прекарва голяма част от кариерата си в един отбор ?
Forze : За съжаление мисля, че романтичните времена във футбола отминаха безвъзвратно. Като качества Леао ми напомня най-много за най-добрите футболисти минали през клуба в последните 35 години, но не съм сигурен до кога ще го задържим. За това ще дам леко изненадващ отговор – за легенда не знам, но при подходящи условия като здраве, успехи на терена и добра заплата, мисля че Тео Ернандес би могъл да остане дълги години в клуба. За съжаление от италианците, които и без това са малко, не виждам такъв. Единствено Сандро Тонали имаше предпоставките, но там икономическите реалности ни наложиха да се разделим. Все пак освен бляскавите чужденци Милан винаги е имал и силно италианско ядро, така че се надявам през следващите години да намерим добри италиански играчи.