Стадион "Сан Сиро" ("Джузепе Меаца")

стадион сан сиро
Стадион "Сан Сиро" е построен, за да приема мачовете на Милан, но през сезон 1947-1948 става дом и на другия милански отбор Интер.

През 1925-та година президентът на Милан по това време Пиеро Пирели (1881-1956) решава, че отбор като Милан заслужава стадион проектиран специално и само за футбол, а идеалното място за това е в близост до хиподрума на Милано. Проектът е изготвен от инженер Алберто Куджини и архитект Улисе Стакини.

Първият бетон е излят на 1 Август 1925 година, а 13 месеца по-късно са готови четири трибуни с капацитет до 35 000 зрители, от които само 20 000 са седящите места. Централната трибуна е с капацитет 10 000 зрители и е с козирка, а самият терен е без атлетическа писта, което гарантира на зрителите перфектна гледка към тревното покрити.

Тогавашният президент назначава Антео Карапели за директор на стадиона, който получава името "Сан Сиро". Първият изигран двубой е приятелското дерби между Интер и Милан на 19 септември 1926 година, а първият официален двубой е от шампионата между отборите на Милан и Сампиерданерезе на 6 октовмри същата година.

Отборът на "нерадзурите" продължава да играе на собственото си игрище до сезон 1947-1948 година, когато се мести на "Сан Сиро".

През 1927 година "Сан Сиро" започва да приема мачове и на националния отбор на Италия.

През 1935 година общината закупува стадиона и започва ремонтни дейности по съоръжението. Първата стъпка е изграждането на свързващи ъглови сектори между вече изградените четири сектора и увеличаване на седящите места на централните трибуни, с което на 13 май 1939 година капацитетът достига до 55 000 зрители. Построени са съблекални, стая за реферите и стая за трофеи. Също така и тунел, който улеснява достъпа до терена. Първият изигран двубой на обновения стадион е между националните гарнитури на Италия и Англия.

За съжаление настъпва периодът на Втората Световна Война и след сезон 1942-43 стадион "Сан Сиро" е затворен за няколко години.

През 1946 година стадионът отново отваря врати и на 1 декември 1946 година се изиграва мач между Италия и Австрия. Тогавашният директор Антонио Грепи и министърът на спорта Гуидо Мацали предвиждат бъдещо обновяване и увеличаване на капацитета до 150 000 зрители. Но този техен план изглежда като мисията невъзможна, което довежда до планиране на стадион с капацитет до 100 000 зрители. Основната цел е да се постигне по-добра гледка за зрителите и престоят на "Сан Сиро" да е по-приятен.

През 1954/55 година е период на много реформи и второто радикално разширение. Изградена е носеща конструкция за построяване на втори етаж, а основните трибуни са частично покрити. Стадионът е модернизиран със спирални рампи, които позволяват достъп до втория етаж. Общият капацитет нараства на 100 000 зрители, но скоро е намален на 85 000 от съображения за сигурност. На северо-западната трибуна е построен и паркинг.

През 1957 е изигран първият мач на изкуствено осветление, с което една от основните цели на президента се осъществява.

Десет години по-късно е монтирано и светлинно табло, на което се отразява временният резултат на двубоя.

В периода на бурни реконструкции през 1979 година тифозите на Милан и Интер се сбогуват с легендата на двата клуба Джузепе Меаца. Година по-късно, на 3-ти март 1980 година, стадион "Сан Сиро" сменя името си в памет на великия голаджия.

През 1986-та година първият етаж от стадиона е изцяло номериран с цветни седалки. Централният сектор е с червени седалки, срещуположният сектор е с оранжеви, северната трибуна е със зелени, а южната, където са разположени тифозите на Милан, сини.

През 1990 година Италия е избрана за домакин на световното първенство, а стадион "Джузепе Меаца" е избран за церемонията по откриването и за домакин на първия мач на световните финали, а именно между отборите на Аржентина и Камерун.

По този повод община Милано решава да направи ново радикално обновяване на стадиона. Под зоркия контрол на архитектите Джанкарло Рагаци, Енрико Хофер и инженера Лео Финци е построен трети етаж, до който се достига през 11 цилиндрични кули. Четири от тези кули служат за основа на ново изградения покрив, който покрива всички 85 700 седящи места.

Изградено е изцяло ново осветление и отоплителна система за тревата, която да поддържа постоянна температура и да предпазва от замръзване.

През лятото на 2008-та капацитетът на стадиона е намален на 80 018 места, за да бъдат покрити стандартите на Уефа.

Стадионът в Милано е домакин и на четири финала от най-престижния клубен турнир шампионска лига. 1964/65 Интер - Бенфика (1:0); 1969/70 Фейенорд - Селтик (2:1); 2000/01 Байерн Мюнхен - Валенсия (5:4 дузпи); 2015/16 Реал Мадрид - Атлетико Мадрид (5:3 дузпи).