Това е една от най-великите личности в историята на калчото. Роден в Триест, Роко определено носи грубите черти на трудовия, на земния човек, но също и вечните принципи на другарството, приятелството, стремежа към сплотеност на отбора, искреността, честността и човещината. Като треньор той съумява да извлече най-доброто от своите играчи. Набеден за баща и символ на италианското "катеначо", той никога не приема подобрен етикет. Роко проповядва преди всичко футболния реализъм с много движение и с извисена до съвършенство солидарност между играчите на терена. Любител на хубавото вино и понякога картите, Нерео Роко е благодат за журналистите, които често взима със себе си при среднощните си разпивки. Все още се помнят особеният му говор, смесица от фриолански и ломбардски диалект, гневните изблици и непрекъснатите му шеговити лафове, някои от които се разказват като вицове по цял свят. Например този съвет, който той дава на своите защитници преди един мач: "На терена ритайте всичко, което се движи. А ако ви се случи да уцелите топката, толкова по-добре!" Но този, когото наричат "Парон" (което може да се преведе като "любим шеф" - бел. прев.), не обича само майтапите. Доказателство за това е фактът, че след като прави чудеса в провинциални клубчета като Триестина и Падова" той ръководи с желяза ръка и Милан на Джани Ривера - един от най-големите артисти на Калчото. След като, с известни прекъсвания, е начело на "росонерите" в продължение на единайсет години, през януари 1977 г. се оттегля от футбола на 65-годишна възраст. Две години по-късно Нерео Роко умира у дома си в Триест.

Назад