• Пряка линия: Гост Александър Сергеев
  • Увеличаване на шрифта | Намаляне на шрифта

    Share on MySpace   
    Фен сайт клуб Милан България - Казваме добър ден на поредния гост в рубриката „Пряка линия” – Александър Сергеев. В началото, разкажете накратко за себе си – от къде сте, с какво се занимавате, от кога сте фен на Милан?
    - Привет на всички, както споменахте, казвам се Александър Сергеев. На 21 години съм и съм от най-красивия град в България – Пловдив. В момента съм студент в ПУ “Паисий Хилендарски”, втора година, специалност “Социология”. Що се отнася до Милан, то съм фен от 12-тина години. Ако не ме лъже паметта, годината бе 96, когато се запалих по този футболен клуб, започнах да го наблюдавам малко по-редовно, макар че това не бе никак лесно, имайки предвид, че единствената възможност бе предаването “Всяка неделя” по тогавашния Ефир 2.
    - Може би мнозина от посетителите на www.acmilan-bg.com знаят, че именно Вие сте основателя на сайта – как се роди идеята за създаването му и как успяхте да го превърнете в най-популярния и посещаван фен-сайт в България?
    - Идеята за сайта се роди доста спонтанно преди три години. В момента точна дата не мога да кажа, защото всичко премина през много различни етапи и трудности. Просто бях впечатлен от много други спортни сайтове, как хората си набавят информация по възможно най-лесния начин и реших, че и аз бих могъл да направя нещо подобно, като го насоча изцяло към любимия ми отбор. Основните проблеми в началото бяха свързани с липса на качествени сървъри, където да успея да кача цялата информация и да я направя достъпна за всички. В интерес на истината, всички тези неща бяха доста развити, но просто аз не бях запознат с целия процес. Близо половин, дори бих казал една година, сайтът бе качван и свалян от различни места във виртуалното пространство, което попречи на мнозина да му се насладят, а и на мен да го развия. Тогава дойде месец Септември 2005, когато започнах да чета малко по-специализирана литература и установих, че за определена сума ще успея да направя така, че сайтът да бъде виждан от всички, независимо в кое кътче по света са. На 26 Септември 2005г. стартирах официалната първа платена версия. Имаше доста технически проблеми, които с времето бяха изгладени.
    Относно популяризирането, това бе процес, който протече във времето без дори да го усетя. Бях до такава степен обзет от идеята да направя acmilan-bg.com “голям” сайт, че дори не разбирах и не усещах как прекарвам с часове в глобалното пространство, търсейки други миланисти от страната. Тук, мисля, че е моментът да благодаря на всички, които са ми помагали и са допринесли за това, което е сега, защото наистина без тяхната помощ нямаше да успея. Ще се въздържа от цитиране на имена, защото наистина бройката е огромна и се опасявам да не обидя някой, като не го включа в този списък. Сега с гордост мога да кажа, че на ден в българския фен-сайт на Милан влизат по над 3000 човека. Рекордът бе поставен на 11 Май тази година, когато за 24 часа, 3,776 от цял свят посетиха www.acmilan-bg.com.
    - Имахте възможността да посетите няколко срещи на Милан от Серия А през последния сезон – споделете как усетихте атмосферата на дербито с Интер и въобще на мачовете от калчото?
    - Да, действително така ми се стече животът през последните месеци, че имах възможност да посетя няколко двубоя от изминалия сезон. С най-голямо удовлетворение си спомням за миговете на мача с Ливорно и на мача с Интер. Не искам да коментирам двубоя с Ливорно, защото останах леко разочарован от нашите ултраси, които проявиха голяма доза расизъм срещу три тъмнокожи момчета. Ще премина директно към Милан-Интер. Безспорно това бе най-хубавият спомен в живота ми до сега, който е свързан с “росонерите”. Целият град бе в червен и син цвят, всички бяха настроени на вълна футбол. За мое голямо учудване нямаше дори един миг на агресия, на който да стана свидетел. Още сутринта в 6 и 20 италианско време бях пред “Сан Сиро”. В интерес на истината в Милано бях още предния ден, но така и не успях да спя от вълнение и щом станах се запътих към митичния ни стадион. Все още хората със сергиите пред стадиона не бяха отишли, имаше едва 3-4 такива, които започнаха да ми предлагат невероятни сувенири на двата отбора. Обиколих два пъти стадиона и си тръгнах. Реших, че трябва да разгледам атмосферата в целия град. Доста обикалях в интерес на истината и навсякъде ми се затвърди това приятно впечатление, че хората са дошли, за да гледат футбол, а не да се проявяват като лумпени. Връщайки се на стадиона 3 часа преди срещата направо треперих от вълнение. Поразгледах атмосферата и реших да направя крачка към касите, но се върнах стъписан. Опасявах се, че билетът ми няма да бъде разпознат от машините на входа. Пообиколих няколко минути и в крайна сметка се престраших. Всичко мина добре, а аз трябваше да се кача до третия етаж. Тръпката бе неописуема. Първите 20-на реда ги изкачих като се въртях в кръг по рампата, но умората си каза думата, а и желанието да видя тревата още повече. Прекосих останалите редове на пряко и се озовах във величествения стадион. Мисля да спра да говоря за личните ми емоции и да се опитам да разкажа невероятното шоу, което сътвориха феновете. Аз обикалях навсякъде и затова се радвам, че бях на третия етаж. Имам предвид, че на третия етаж няма ограничения и можеш да минеш през 3-те сектора. Хореографиите бяха невероятни, мачът изпълнен с адреналин. Определено това бе най-вълнуващото събитие през целия ми 5-месечен престой в Италия, събитие, което ме просълзи от радост . Никога няма да забравя случката, която стана в края на мача. Целият стадион се изпразни и останах само аз и 2 интеристки и се наложи стюардите да ни изкарат извън стадиона, защото искаха да го заключат. Пожелавам на всички да изживеят подобна емоция.
    - Сезон 2007-2008 не бе от най-успешните за Милан – къде трябва да се търсят причините за посредственото представяне на отбора?
    - Причните са много. Закъснялата селекция, според мен закъсняхме с 2 години. Трябваше да интегрираме млади и талантливи бранители, както и добър вратар, който да бъде достойна резерва на Дида, а не да държим двама 30+ годишни мъже със съмнителни качества. Друг проблем бе Калчополи. Това донесе такива негативи на отбора, че незнам дали в бъдещите 10 години ще успеем да ги преодолеем. За мен заради Калчополи продадохме Шева, заради Калчополи Интер се превърна в страшилище, заради този скандал не успяхме да направим добра селекция, загубихме много пари и прочие и прочие. Това са двете причини, а и да не забравяме, че не може да се печели винаги. Просто това поколение свърши, време е за новото.
    - Одобрявате ли треньорските възгледи и философия на Карло Анчелоти? Афишираните вече на няколко пъти намерения от страна на ръководството Анчелоти да остане още дълго време на треньорския пост не са ли в разрез с традициите Милан да практикува красив, зрелищен и нападателен футбол?
    - Абсолютно категорично мога да кажа, че Карло Анчелоти е най-добрият треньор в света през последните години. Всички го упрекват, че налага дефанзивна игра с двама дефанзивни халфа, но тук искам да попитам всички противници на Карлето, а какво трябва да направи при положение, че крайните ни защитници са по-скоро крила, отколкото качествени беци? Те правят грешки, които са недопустими за защитник в юношеската формация на един отбор от българското първенство. Одобрявам спокойствието и повечето му решения. За мен Карло не е изчерпан, както твърдят мнозина. Просто отборът бе изчерпан и той нямаше избор за смяна и ротация в схемата. Нямаше алтернатива нито в защита, нито в халфовата линия, а да не говорим в нападение. Очаквам от другия сезон, когато пак сме в ШЛ, когато ще се направят добри трансфери, Карлето отново да покаже своя блясък. А и все пак не трябва да забравяме, че той успя да направи отбора европейско страшилище!
    - В разгара на меркатото вниманието е насочено изцяло към очакваните нови попълнения в отбора, но какво е мнението Ви за напусналите Милан млади футболисти? Можеха ли все пак Джилардино, Гюркуф и Вили Абумеянг да помогнат на Милан през новия сезон?
    - Хората, които ме познават, знаят, че винаги съм бил зад Джилардино, защото до последно вярвах, че има качества и все още вярвам в това. За мен проблемът дойде от фактa, че му се наложи прекалено голям натиск от страна на феновете, което го прекърши. Йоан, незнам какво да кажа за него. Доста талантлив играч, който би ни бил от ползва. Абсолютно съм съгласен с този ход да го дадем под наем за един сезон. За мен той ще стане важна част от отбора, след 2 години, когато напуснат Зеедорф, Пирло, Амбро, Рино. Може би те няма да напуснат всички, но вече ще са на възраст и ще може Йоан да намери място. Просто в момента, той не може да се конкурира с холандеца. Относно Вили не искам да говоря негативно към хора, които реално съм гледал в няколко мача, но си мисля, че отбор като Милан не може да разчита на играчи от ранга на Аубамеянг, Палоски и прочие.
    - Какви са очакванията Ви за следващия сезон? След няколко слаби кампании, ще съумее ли Милан отново да се намеси в борбата за скудетото?
    - На този въпрос мога да отговоря по два начина. Единият е като фен, другият е като човек. Искрено се надявам да спечелим Скудетото и Купата на Уефа, но ако не направим нужните трансфери, то бихме могли да се борим единствено за УЕФА. Под нужни трансфери определено нямам предвид Р10.
    - Какво бихте променили в Милан на момента ако имахте възможността да го направите?
    - Бих променил малко трансферната политика на отбора. Реално всяка година правим възможно най-доброто, което позволява италианската реалност, но си мисля, че тази година направихме, и правим огромна грешка. Визирам факта, че сме се насочили към Роналдиньо, а забравяме, че всички проблеми дойдоха от факта, че нямаме стабилен вратар, който да внесе сигурност. В същото време в защита реално нямаме необходимите играчи, които да позволят на Карло да играе по-офанзивно. Лично мое мнение е, че Масимо Одо, Каха Каладзе и още няколко като Фавали например са крайно нестабилни бранители. Първият е по-силен напред, отколкото отзад, където е крайно нестабилен. Стига да можех щях да инвестирам почти всички пари във вратар от ранга на Фрей, в защитник, който да застане до Неста. Напред вече сме задължени да купим нападател, но и аз нямам идея кой ще бъде. Реално предпочитам Ето’о.
    - Кои футболисти на росонерите са оставили най-ярка следа в съзнанието Ви?
    - От както съм фен на отбора, има само един футболист, който бих казал, че ми е любимец, а именно феноменалният Руй Коща. Начинът, по който пипаше топката по време на игра направо ме изумяваше и дори, когато играех мач се опитвах да правя същите движения. Беше невероятен футболист и наистина съжалявам, че изживя най-силните си години в друг отбор.
    - Кой мач на Милан никога няма да забравите?
    - Ако говорим за мач, който най-трайно се е настанил в сърцето ми като емоция, то това е Милан-Интер от тази година. Въпреки, че посетих и финала в ШЛ, то дербито ми даде такава доза емоции, че няма да ги забравя никога. Ако говорим като цяло, то има няколко двубои от европейските турнири, които бяха невероятни. Например обратът срещу Аякс преди няколко години, когато ги бихме в 90-та минута. Но ако трябва да изтъкна точно определен мач, то това е Милан – Перуджа, когато видях любимците ми да печелят Скудетото в последния кръг на първенството.
    - За финал – традиционното пожелание към хилядите фенове на росонерите в България?
    - На феновете на Милан в България искам да пожелая малко традиционни неща, а именно здраве, щастие, лични успехи. Мисля си, че това са най-важните неща, а всичко друго идва рано или късно. Ако трябва да отправя пожелание свързано с Милан, то се надявам всички да изживеем доста щастливи моменти. Конкретно догодина искам да спечелим Скудетото и Купата на УЕФА, не само за наше удовлетворение, а за радост на великия Малдини, който ще се оттегли след един сезон.
    - Вече има нова практика, а именно последният интервюиран ще трябва да измисли въпроси за следващият гост. Също така ще трябва и сам да избере кой да бъде той. Вие кой имате желание да поразпитате?
    - Все още нямам идея. Има доста момчета и момичета, които заслужават с това, че са активни във форума, че са интелигентни и прочие. Ще помисля 1-2 дни, но сигурно ще се насоча към някой от по-големите на възраст фенове, защото ми се иска да засегнем малко по-интересни моменти от преди 2000-та година.




    Статията е прочетена: 3781 пъти

    ОНЛАЙН БИЛЕТИ ЗА МАЧ НА МИЛАН
    Следвайте ни:
    Коментари за тази статия
    ACMilan-bg.com предоставя възможност на своите читатели свободно да коментират статиите в сайта, без да се ангажира
    по никакъв начин с мненията им!

    Назад
  • 11.07.2008 От: Интервюто проведе Жоро Добранов