През 1999-а стана шампион на Италия с "росонерите" в годината на стогодишнината на миланския колос. Стрелецът има богата визитка из терените на Ботуша, като за първи път Бирхоф се появи в калчото през 1991 година, когато облече екипа на Асколи.
През 1995 година Удинезе привлече германеца на "Фриули", като звездният сезон за Бирхоф бе 1997/98, когато стана голмайстор на Серия "А" с 27 попадения, изпреварвайки Феномена Роналдо (Интер, 25 гола) и Роберто Баджо (Болоня, 22 гола). След това голаджията премина в Милан, където Алберто Дзакерони се бе заел с трудната задача да води "червено-черните" в периода точно след края на "златните" години на тима - големите отбори на Милан на Саки и Капело от края на 80-те и първата половина на 90-те години.
Бирхоф поведе "росонерите" към успехите, като първият автор на "златен" гол в историята на футбола вкара 20 гола в 34 мача, с което бе най-резултатният играч на отбора си за сезон 1998/1999. В края на тази кампания Милан триумфира със Скудето №16 - едно от най-сладките в историята на клуба. През следващите години играещият отлично с глава германец занижи формата си и логично на 33 години през 2001 година бе продаден в Монако. Накрая на кариерата си снажният нападател се завърна в Италия, за да вкара 7 гола за Киево през сезон 2002/2003.
Оливер Бирхоф има запазено място и в историята на германския национален тим. Именно с негови два гола във финала на Евро'96 Бундестима срази Чехия с 2:1, като това си остава върховният момент в кариерата на Оли, който бе взет тогава в редиците на Маншафта с протекциите на съпругата на тогавашния наставник на германците Берти Фоттс. На "стари" години Бирхоф за малко да стане и световен шампион, но през 2002 година Германия загуби финала в Йокохама от Бразилия. Балансът на голмайстора с националния екип е завиден - 70 мача и 37 попадения.

Назад