Вече повече от 8 години никой от играчите на Милан няма право да носи фланелката с номер 6. Впрочем и никому не би му хрумнала подобна мисъл, защото в клуба този номер принадлежи завинаги на Франко Барези. Ръководството на Милан реши да извади завинаги фланелката с номер 6 от спортната екипировка на отбора на 23 юни 1997 година - денят, в който легендарният либеро официално обяви раздялата си с футболния терен. Така бе извършен един уникален акт в света на футбола - проява на огромно уважение към играч, чиято 20- годишна кариера бе изцяло посветена на Милан. Отхвърлен от "Аталанта" и "Интер" (тъй като бил прекалено кльощав според едните и прекалено дребен според другите), Франко се появява за първи път в червено- черната къща през юли 1974 година - по онова време той е само на 14 години, и повече никога не я напуска. Включен от Нилс Лидхолм в първия отбор, Франко прави своя дебют в Серия "А" през 1977- ма, а след две години печели и първата си шампионска титла. След като губи и двамата си родители, Франко намира в Милан второто си семейство. В продължение на повече от две десетилетия той преживява всичко възможно със своя клуб: унижението от две изпадания в Серия "Б" (1980 и 1982), както и славните победи в европейските клубни турнири. Но преди всичко Франко Барези е образец за безпределна вярност към клуба със своите 716 официални мача с фланелката на Милан - при това в голяма част от тях с капитанската лента. И още - Барези е образец за ефикастност, постигната благодарение на висока класа, талант и умения в ролята на либерото. Той е образец за мъжество. Как да забравим, че през лятото на 1994 Франко игра срещу Бразилия на финала на Световното първенство в САЩ, след като бе с опериран минискус в началото на същото това първенство! Ето защо съвсем логично бе Силвио Берлускони да го назначи на поста вице- президент, отговарящ за детско- юношеската школа на Милан, както и за връзките на "червено- черните" със сателитните клубове. В крайна сметка Франко Барези си остава най- достойният знаменосец на червено - черната страст, който ще остане завинаги в сърцата на феновете на футбола и най-вече на всички "росонери".

Назад